Фани Флаг - Пържени зелени домати

Е, това е. Заминавам и ако не ми вярваш, просто брой дните, в които ме няма. Когато телефонът не звъни, да знаеш, че съм аз и не ти се обаждам.

Искрено твой,

Ърл Адкок

П.П. Не съм глух.

Веста плесна изненадания Ърл-младши по бузата и прекара една седмица на легло със студен компрес на челото, докато целият град тайно аплодираше Ърл. Ако добрите пожелания бяха банкноти от десет долара, Ърл щеше да си замине като богаташ.

18 октомври 1940

Предупреждение за съпругите

— Отново наближава онова време от годината и половинката ми вече го сърбят ръцете да излезе с дружинката на лов. Започна да си чисти пушките, да тича с кучетата и само дето не вие срещу луната. Тъй че се пригответе за известно време да се разделите с мъжете си. Всичко, което се движи, е в опасност… Помните ли как миналата година Джак Бътс простреля дъното на лодката? Иджи рече, че потънали на дъното на езерото, докато десет ята патици прелетели над главите им.

Честито на Тредгуд Чуканчето, който спечели първа награда на училищното научно изложение с проекта си „Какво представлява зеленият боб“.

Втора награда спечели Върнън Хадли с проекта „Експерименти със сапун“.

Иджи е сложила един буркан с боб на тезгяха в кафенето и каза, че който познае колко са зърната, ще получи награда.

Снимката на господин Пинто не е излязла добре — всичко е размазано.

Рут ме помоли да ви съобщя, че е изхвърлила препарираната глава, защото на клиентите им се отяждало, като я видели на тезгяха. Каза, че главата и без това била гумена и Иджи я купила от магазинчето за фокуснически материали в Бирмингам.

Между другото половинката ми ми каза, че някой ни бил поканил на вечеря, но не помнел кой. С радост ще дойдем, само онзи, който ни е поканил, да ми се обади и да каже кой е.

Дот Уиймс

П.П. Опал пак ви моли да спрете да храните Бутс.

4 август 1928

Бяха изминали две години, откакто Иджи видя Рут за последно, но от време на време в сряда отиваше до Валдоста, защото това бе денят, в който Франк Бенет ходеше на бръснар в града. Тя обикновено се мотаеше в дрогерията на Пъкет, защото оттам имаше добър изглед към входа на бръснарницата и през прозореца се виждаше Франк, седнал на стола.

Искаше й се да чува какво казва той, но й бе достатъчно и да го вижда. Той бе единствената й връзка с Рут и докато го виждаше, знаеше, че и Рут още съществува.

Тази сряда госпожа Пъкет, слаба дребна старица с очила с черни рамки, както обикновено обикаляше припряно магазина и пренареждаше стоките, сякаш животът й зависеше от това всичко да е спретнато и подредено.

Иджи седеше на бара и наблюдаваше отсрещната сграда.

— Този Франк Бенет е голям бъбривец, а?

Госпожа Пъкет стоеше на първото стъпало на една стълба и подреждаше буркани със сметана с гръб към Иджи.

— Така разправят.

Иджи долови в гласа й странна нотка.

— Какво имате предвид?

— Имах предвид, че така разправят. — Госпожа Пъкет слезе от стълбата.

— Но вие не мислите така?

— Няма значение какво мисля аз.

— Според вас не е ли дружелюбен?

— Не съм казала, че не е дружелюбен, нали? Всъщност е относително дружелюбен.

Сега госпожа Пъкет попипваше кутии с разхлабителни хапчета на щанда. Иджи стана от стола си и отиде при нея.

— Как така относително дружелюбен? Знаете ли неща за него? Имало ли е случаи, в които да не е се държал добре?

— Не, винаги е любезен — отвърна госпожа Пъкет и започна да подрежда кутиите. — Просто не харесвам мъже, които бият жените си.

Иджи изстина.

— Какво искате да кажете?

— Точно това, което казах.

— Откъде знаете?

Госпожа Пъкет започна да зарежда поставките с паста за зъби.

— О, налагало ми се е доста пъти да ходя до фермата, за да нося лекарства на горкото момиче. То са шамари, блъскане по стълбите, а веднъж й счупи ръката. Тя преподава в неделното училище и е изключително мила. — Продавачката прехвърли гнева си върху шишенца с разхлабително „Сал Хепатика“. — Това прави алкохолът с мъжете, кара ги да вършат жестокости, каквито обикновено не биха направили. Ние с господин Пъкет сме въздържатели…

Иджи вече бе изхвърчала през вратата и не чу края на изречението.

Нахълта в салона разярена — бръснарят тъкмо почистваше космите от врата на клиента си с ароматен талк — и размаха пръст пред лицето на Франк.