Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

Ако това твърдение на отец Андроникий отговаря на истината, разсъждаваше Гърбатко, то тогава причините на смущенията, за които споменава вестникът, трябва да се потърсят в нашите подземия… А защо не? Нужно е да се провери!…

Потънал в тия мисли, той влезе в учителската стая.

И връхлетя на другарката Комитова.

— Ох, другарю, откога ви чакаме!

Бе ужасно разтревожена и непрекъснато кършеше ръце.

До нея стояха две старчета, очевидно близнаци: еднакви бели мустаци, еднакви провиснали вежди, еднакви очила в телени рамки.

— Какво се е случило? — попита Гърбатко.

— Нещо много неприятно. Отнася се до ваши ученици… — Другарката Комитова не намери повече думи и едва не се разплака.

— Моля, успокойте се! Седнете и разкажете всичко подред. Комитова седна, старчетата останаха прави, еднакви като копия.

— Случи се това — заговори тя, — че моите доброволци или, както ги наричате вие, „шерифите“, не оправдаха доверието ми.

— Невъзможно!

— Ох, чуйте, чуйте!… Отначало бях много доволна от тях, те отлично изпълняваха задачите си, особено Тото… После изникна проблемът с продуктите…

— Какви продукти?

— Обикновени: луканки, сиренета, мед, халва… През първите дни мислехме, че са отровни, и се разтревожихме, можеше да пламне страшна епидемия, после се оказа, че са здрави, но че са крадени.

— И какво, вие смятате, че данколовци имат нещо общо с тия кражби?

— Оставете ме да се доизкажа!… И тъй, още като установихме, че сред градските деца се продават продукти на ниски цени, възложихме на шерифите да потърсят техните разпространители…

— Откриха ли ги?

— Разбира се, те са кадърни момчета, но пред мен скриха това…

— Защо?

— Много просто: защото продавачите на крадените продукти са други ваши ученици.

— О, не!

— О, да! И на първо място някакво момче с бяла коса и червено лице!

— Белия облак! Невероятно!

— Описаха ми го много точно.

— Белия облак не е крадец! Ръката си в огъня слагам за него. Но, кажете ми, откъде са били задигнати продуктите? Комитова отново стана и като закърши пръсти, обясни:

— Мистерия! Продуктите са крадени от неприкосновените запаси на „Хранителни стоки“, знаете, складовете, които се помещават в старите противовъздушни скривалища под хълма.

— И в какво собствено се състои мистерията?

Комитова драматично въздъхна и се обърна към старчетата:

— Разкажете!

Тогава двете близначета с един и същ треперлив глас, с еднакви думи и еднакви жестове разказаха следната любопитна история:

Години наред те са пазачи на складовете за неприкосновени запаси на „Хранителни стоки“. Службата им е много лека, защото работните им места са така дълбоко заврени под земята, че освен началството почти никой не знае за тях. Освен това достъпът до складовете е здраво запречен от разни врати, обковани със стомана. Тия порти отварят лично те само от време на време, когато се наложи да проветрят помещенията… И какво, значи? Преди няколко седмици те установили, че в големия склад, дето е под лятното кино, са проникнали айдуци, навярно джуджета, и са го обрали!

— По какво установихте, че са джуджета? — попита Гърбатко.

Двамата веднага отговориха:

— Ей такива кални следи имаше по пода! Все малки, от детски обувки. Айдуците са разбили сандъците, пробили са тенекиите с мед, разхвърляли са луканките… Ние рекохме да замълчим, че ще ни изстине мястото, но след два-три дни заварихме същото положение…

— Кажете за шаха! — подсказа другарката Комитова.

— Ще кажем! Та ние там си имахме един шах да си играем, когато навън е жега, защото, знаете, в тия подземия е като в хладилник. И, значи, тя, дъската де, изчезна. Фигурите също. Хубави бяха, вуйчо ни от Русия ги донесе преди революцията…

Още като чу думата „шах“, Гърбатко се наежи. В главата му нахлуха мисли, една от друга по-диви и противоречиви. И все пак…

— И все пак — рече той, как са влезли крадците в склада, щом като имате такива непробиваеми железни порти?

— Тъкмо в това е голямата загадка — отвърна вместо старчетата другарката Комитова. — Вратите и бравите са непокътнати.

— Пък и ние, след като ни задигнаха шаха; не сме мърдали отпред входа цели пет денонощия!

— И какво? — попита все по-заинтригуван Гърбатко.

— Какво ли? Завчера пак са влизали, това е! Като че през земята, като къртици! И пак са отмъкнали стока. И даже новия шах са ни завлекли, дето си го купихме от ГУМ. Тъкмо разигравахме партията на Карпов срещу Спаски.