Хаим Оливер: Рицарят на Бялата дама

Призракът се обади отново близо до главната галерия.

Бяха при последното разклонение. Тото тъкмо пристъпваше напред, за да влезе в галерията. Отляво проблесна светлина, чу се писък, последван от мощно „Аааа!“, нещо меко и шарено перна Тото по челото, завъртя се пред очите му и загаси свещта. Протяжен, дрезгав крясък раздроби тишината:

… рррред!… рррра!… ррррри!

Тото си плю на петите и хукна в мрака, повличайки на буксир с мощните си 61 килограма двете слаби категории зад себе си. Впрочем слабите категории не се оставиха дълго да бъдат теглени и каквито бяха лекички, скоро настигнаха и изпревариха Тото.

Това бе едно лудо бягане в тъмнината, спъвано от купчините пръст, от издатините по стените, от локвите води. А призракът се носеше покрай тях, над тях, сред тях, пляскаше ги по главите, по лицата, по телата, наддавайки грозни звуци като:

— … рррук!… ррррадец!… рррраааа!

Тримата с облекчение съзряха осветения от луната изход на галерията, втурнаха се с всички сили към него, изскочиха, продължиха да бягат сред развалините, пресякоха двора и се спряха чак пред ярко осветения главен вход на интерната.

Долу спокойно блещукаше градът, откъм гарата идваше успокояващата свирка на локомотив, отнякъде долиташе кучешки лай.

Шерифите трепереха с всичките си клетки — от ушите до пръстите на краката си. Тото се отпусна на земята, опита се да каже нещо, не можа, от устата му излезе само едно хък. Най-после с голяма мъка успя да пророни:

— В-в-видя ли бе, заек без опашка? Нямало призраци! За малко да ме разкъса безпощадно на парчета! И ми викаше: „Не кради съкровището!“

Сякаш в потвърждение на тия думи над цяла Термалия се извиси дрезгав, приличен на патешко квакане крясък:

— Валерррри, съкррровище, напррред!

И под лампата, пляскайки с червените поли на пъстрия си фрак, подобно на метеор прелетя Лори. Зяпнали, тримата дълго го следиха с поглед, докато изчезна зад общежитията. Едва тогава Пепи учудено възкликна:

— Та това било Лори! Уби ме!

Тото пък се изправи, грабна от ръцете на Пепи ръждясалата пушка, прицели се подир изчезналата птица, дръпна спусъка и изкрещя в нощта:

— Да не съм Черния войвода, ако не откъсна човката на този фатален папагал!

А сега да видим какво се случи през това време с експедиционния корпус на абдулабайци.

Ненапразно Спас Дългия предупреждаваше, че според монаха Андроникий влизането в Спаската пещера през пълнолуние влече след себе си усложнения.

Неприятностите започнаха още в началото на тази пета експедиция. Едва стъпили в Галерията на призраците, абдулабайците доловиха зад себе си подозрителни шумове. Спряха зад първия завой и дълго се спотайваха, докато всичко утихна. Тук Елка съобщи, че е забелязала сред развалините да пълзят някакви сенки.

Още недоизрекла тия думи, и покрай нея профуча Лори. Валери се опита да го спре — напразно, той продължи своя подземен полет към неизвестността.

— Пуснал го е Добромир! — ядосано промърмори Валери.

— Мръсен шпионин! — изсъска Белия облак. Сигурно ни следи.

Продължиха навътре още по-предпазливо и внимателно.

И за малко не налетяха на едно голямо срутване.

При Каменния чатал набързо отклониха горещата река и нагазиха в миризливата тиня. А след десет минути бяха вече в Спаската пещера и тъпчеха раниците с благословените енергани…

Стресна ги внезапният вик на Валери:

— Елате насам! Погледнете! Погледнете!

Погледнаха. Върху дървеното трупче, там къде го при първото проникване бяха открили мансубата на Абдул-Аба, сега лежеше едно разтворено шахматно табло, ей тъй, най-обикновено купешко табло, а върху него, очевидно в ендшпилен порядък, бяха наредени двайсетина фигурки. До таблото беше положен вестник „Народен спорт“, а точно в средата на страницата, подчертано с червен молив, личеше заглавие:

Под тия редове, до портрета на Карпов беше напечатана последната партия на двамата гросмайстори.

Белия облак дълго мига и накрая произнесе следната многозначителна мъдрост:

— Слушай бе, Валери, нали по времето на цар Михаил не е излизал вестник „Народен спорт“?

— Не — отвърна кандидат-майсторът.

— Значи, тук освен нас са влизали и други хора!

— Как ще влязат? Нали само ние знаем входа!

— А бе аз ви казвах да не идваме днес, но вие не ме послушахте — забеляза омърлушено Спас Дългия. — Ето какви тайнствени неща стават сега. Андроникий предупреждаваше!