Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

Междувременно скамейките и столовете бяха преместени сред развалините на Улпия Термалия, а десетте шахматни табла поставени върху саркофази и надгробни камъни.

В 13:30 главният съдия даде сигнал, хората заприбираха бохчи и торби и се прехвърлиха към новия плацдарм. Двойките, на които предстоеше да се сразят върху черно-белите квадрати, бяха вече там.

Пепи свирна. Настъпи тишина. Играчите впиха очи във фигурите. Зрителите — в играчите.

Валери вдигна грабливо десница. Пепи пусна часовниците.

— Напррред! — прозвуча бойният призив на Лори.

Валери премести напред царската пешка.

Два часа по-късно часовниците бяха спрени.

Ето как войводата на „Дан Колов“ коментира този втори кръг от турнира пред кореспондента на вестник „Термалия“.

Кореспондентът: — Вашата оценка на шахматните срещи?

Тото: — А бе, за малко да направим на будалайците безпощадни тушове по всички табла, ама тоя перко Пепи, дето е ужким главен съдия и дето все много знае, удари гонга и така ги спаси от фатално поражение.

Кореспондентът: — Вие загубихте от прочутия кандидат-майстор Валери чак на 108-ия ход.

Тото: — Ами да, виновен е пак тоя Пепи. Ако не беше той, Валери на куково лято щеше да се отърве от моята фатка. Царят му беше паднал в партер и моят тур го беше хванал в безвъзвратен външен нелсон по четвъртия хоризонтал. И таман да му направя туш с офицера, аз случайно пипнах една пешка и тогава Пепи свирна с пищялката и каза, че ужким не било честно, и ме накара да играя с тая пешка и така Валери се измъкна от нелсона и накрая ме победи, ама нищо.

Кореспондентът: — Значи, вина носи съдията?

Тото: — Е, не само той… Ами папагалът, дето непрекъснато ме объркваше с обидни думи, като „турррук“ и други такива, и подсказваше на будалайците. Няма какво, ще му откъсна човката!

Кореспондентът: — Как си обяснявате победата на Тони-48 на деветото табло още на шестнайсетия ход?

Тото: — Фасулска работа! Аз сума време показвах на Тони-48 най-различни хвърляния и когато Пацо му падна в ръцете, Тони-48 му направи един ребур. Знаеш ли какво е ребур? Ребур значи преобръщане с обратно хващане. Ей така…

Кореспондентът — Не, благодаря!… Продължавайте!

Тото: — Та, значи, царицата на Пацо нямаше къде да мърда, царят му се мотаеше като муха без глава и макар че контраатакува чрез затискане противника с помощта на конете, той не можа да се отърве и сам си залепи плещите на тепиха. Така Пацо стана туш на шестнайсетия ход и сега Тони-48 е първенец.

Кореспондентът: — Какво най-много ви харесва в шахмата?

Тото: — Фатките.

Кореспондентът: — Как си обяснявате общия равен резултат в борбите и шахмата?

Тото: — Слушай, Блаже, ще ти кажа, ама ако го напишеш във вестника, ще те направя безпощадно на кайма!… Ние препихме…

Кореспондентът: — Препихте?

Тото: — Да, рициново.

Кореспондентът: — Не разбирам.

Тото: — Толкова ти ражда тиквата. Ами че ние пихме рициново, за да смъкнем категориите, и, знаеш какво става, когато човек препие… По време на мача с Валери на мене направо ми трепереше джигерът…

Кореспондентът: — Фатално!

Тото: — Фатално, ами!

И тъй в шахмата борците устояха и постигнаха блестящ резултат: само три загуби, шест равни и даже една победа — на Тони-48. 6:4 за „Абдул-Аба“. Следователно общият резултат от целия турнир бе 10:10. Пред това равенство бяха принудени да млъкнат и най-запалените запалянковци.

Мърмореха само състезателите. Какво излизаше, значи? Че на окръжните подборни състезания ще отидат само шест души, и то едни от най-кьопавите, и сред тях Белия облак като борец и Тони-48 като шахматист! Къде се е чуло и видяло такава дивотия? Това бе не само несправедливо, това бе и опасно за интерната, който имаше далеч по-изтъкнати представители и в двете дисциплини.

Единственият, който не криеше удовлетворението си от равенството, бе Пепи. И с основание. Този резултат бе негова лична победа. Той я беше изковал в течение на ония дълги седмици, когато учеше борците на шах, а шахматистите на борба. Той не можеше да си представи, че едните ще победят другите. То би означавало поражение на единия Пепи от другия Пепи. И макар че бе спомогнал мъничко за това общо реми и като главен съдия, той потриваше ръце, доволен от себе си. И щастливо намигваше на Гърбатко, който се усмихваше под мустак.

Настъпи и тържественият момент за връчване на наградите.

На двора отново се строиха двата отбора, директорът отново взе думата. „Днешните състезания — каза той — за сетен път доказаха, че за човека няма непостижими цели, че волята, упоритостта, постоянството, любовта към учението могат да преодолеят всички препятствия. Ето у нас бе постигнато почти невъзможното: борци се превърнаха в първокласни шахматисти, шахматисти станаха великолепни борци! Дерзайте — завърши той. — Един ден ще стигнете и до звездите.“