Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

— Каза, че си ги купува с пари от Куба и много-много да не питам, а да си ги гризкам, колкото си искам. И каза, че ще донася още, чак до края на учебната година.

Тото беше така поразен от това разкритие, че дълго не можа да пророни дума. Значи, всичко опира до Валери! До този кросмайстор, който ужким иска да му стане приятел и даже му подаде ръка! И то тъкмо в навечерието на турнира! Не е ли това неговото отмъщение? Добре де, а защо и той яде от същите продукти? Иди го разбери! То аслъ всички шахматисти са завеяни. Като нищо могат да отровят целия свят!

— Ясно! — рече той, като приключи с тия мисли. — Тайната става още по-фатално непроницаема! Трябва да действуваме преди турнира! Още тази вечер! Не трябва да изпускаме от зеницата на окото си Валери и всички будалайци! Тръгвайте!

И като каза това, Тото наплюнчи пръсти и заглади перчем.

Но Пепи, вместо да тръгне, се хвана за корема, каза: „Чакайте!“ — и хукна към тоалетната. Върна се след пет минутки леко пожълтял, но поуспокоен.

— Аз съм готов — рече той. — Да вървим!

И пристъпиха към спасителната акция. Тото застана на пост под боровете, за да наблюдава през прозорците движението в стаите на общежитията. Тони-48 се залости пред главния вход при шосето. Пепи пък се скри в тоалетните, за да контролира интерната отвътре. Впрочем тук се чувствуваше най-добре, защото рициновото продължаваше да се обажда.

Ала нищо съществено не се случи. Никой даже не умря.

Единствените произшествия през тия часове бяха честите посещения на абдулабайци в тоалетната, но всички неизменно се връщаха в стаите си живи и здрави.

Към полунощ, когато се разбра, че „Термалия“ наистина почива и че смъртни случаи не се очакват, Тото нареди на хората да се разотидат. Все пак трябваше да се наспят: утре почваше турнирът. А сам той, преди да се прибере, реши да хвърли един поглед в стаята на Валери.

Приближи се на пръсти до ниския прозорец, хвана се за перваза, повдигна се бавно, докато очите му надникнаха в полумрака. Остър крясък разцепи нощната тишина:

— Крррадец! Крррадец!

Тото веднага се отпусна и тупна на земята. Над него продължаваше да се носи дрезгавото квакане: „Крррадец!“

В стаята светна, на прозореца се мярна сянката на Добромир. Затаил дъх, Тото се долепи за стената. А Добромир, като видя, че няма никакъв крадец, злобно зашептя:

— Мръсен папагал! Някой ден ще го изхвърля с перушината му!

„А аз безпощадно ще му откъсна човката!“ — помисли си Тото. После пълзешком се добра до стаята си и се хвърли в леглото, без да се съблича. Трябваше да се спи! Да се спи! Заспа. И спа добре.

Но Пепи спа лошо, дълго се въртя в леглото и сънува, че в стомаха му са се напъхали призраци, които го ръфат и надават диви вопли. Призори пък му се яви Валери във вид на смедовска луканка и му заяви, че е отровен и че предстои да бъде полят с бензин и подпален. Събуди се в пот.

Навън бе утро.

Този ден той бе главен съдия.

Денят започна с пищялката на доктор Майспо, която рано-рано зовеше двата противникови лагера на двора.

Излязоха, позагряха се, после в колона по един се спуснаха към градската баня. Басейните още не работеха, но медицинският кантар беше на разположение на посетителите и сред шумни коментарии той добросъвестно отбеляза, че всички абдулабайци и данколовци повече или по-малко се вместват в определените от Федерацията по борба категории.

Валери опираше до 60 килограма, Тото малко под 62, следователно бяха от една категория. Луканките и рициновото бяха изиграли своята решаваща спортна роля.

Времето беше разкошно и затова дирекцията реши турнирът да се проведе на открито. Изнесоха тепиха от салона, простряха го в средата на двора, наоколо наредиха всички скамейки и столове, които можаха да се намерят в стаите и залите. А когато и те не стигнаха, довлякоха от разкопките мраморни блокове, върху които на времето е седял лично Юлий Цезар.

Половин час преди началния сигнал всички места бяха заети. Тук беше цяла „Термалия“: ученици, учители, възпитатели, чистачки, готвачки, байчовци, лелки, градинари, дърводелци, огняри… Бяха се стекли и родители от града и близките села, представители на местните спортни и шахматни организации, гости от съседните училища. Дойде другарката Комитова, която доведе, „клиенти“ на Педагогическата стая, включително и Осоговския тигър. Впрочем сега, в сини панталони и бяла риза, той никак, ама никак не приличаше на тигър!