Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

— Да не е Осоговския тигър? — попита Тото.

— Не, не е той. Проверихме. Впрочем тигрите никога не са се занимавали с търговия. Този път очевидно имаме работа с опитни крадци, защото нито можем да установим откъде са задигнати продуктите, нито пък по какви канали прокарват стоката си до клиентите… И още нещо: цените на продуктите им са смешно ниски. Кило луканка например продават за два лева, кило тахан-халва за 60 стотинки.

— Опасни гангстери! — зацъка загрижено Тото, като усети куркането на червата си.

— Но не в това се състои главната опасност — подхвана другарката Комитова. — Друго е страшното. Има предположение, че продаваните продукти са част от бракувано поради неспазване на хигиенните условия производство и че са изнесени тайно от фабриките, където е трябвало да бъдат унищожени.

Санитарните органи се опасяват, че те могат да станат източник на грозни отравяния.

Шерифите неспокойно се размърдаха на столовете. Тото стана.

— Другарко Комитова, не бойте се! Ние безпощадно ще хванем бандата!

— Да, Тото, ние много разчитаме на вас! Само че без грубости! Вървете! И ви желая успех!

Патрулните двойки излязоха силно възбудени от новата важна задача, най-отговорната досега.

Тото беше придружен от Тони-48, същия, който живееше в една стая с Пепи. Крачеше той сега до своя именит войвода, а в главата му се въртяха тревожни мисли.

Работата е там, че още докато другарката Комитова разправяше за луканките и халвите, които бандата разпродавала на безценица, Тони-48 си спомни за купищата продукти, които Пепи държеше в гардероба и които тайно раздаваше на абдулабайците.

Наистина Пепи му беше обяснил, че това е допълнителна храна за шахматистите, купена с общи пари, и го беше накарал да се закълне, че ще мълчи, сега обаче нещата се променяха. Ами ако продуктите в гардероба са от заразените и Пепи нищо не знае? Леле, какъв мор може да настъпи в интерната! Впрочем май че има вече признаци на заболявания.

Колко пъти нощем абдулабайци тичат към тоалетните! Колко пъти Валери, Белия облак, Спас Дългия и даже Елка скитат нощем из развалините като лунатици!… Дали да не съобщи всичко това на Тото?

Разкъсван от противоречиви чувства, Тони-48 реши поне засега да мълчи и да изчака по-нататъшния ход на събитията. Кой знае, може пък наистина да открият истинските крадци!

Така и стана. И то много лесно.

Тъкмо крачеха из македонската махала и наблюдаваха хлапетата, които ритаха парцалена топка, забелязаха няколко деца да дъвчат нещо с голям апетит. Приближиха се. Две ядяха мечки със зехтин и червен пипер, третото — едно луничаво момче — гризеше огромна буца тахан-халва.

— Откъде тая халва бе? — попита Тото ужким равнодушно.

— Това си е моя работа — отвърна троснато луничавото.

Тото, който помнеше съвета на другарката Комитова, да не бъде груб, дори не пипна момчето, а само мина пред него.

— Слушай ей, отговаряй, като те питат, че като ти фрасна една! Откъде имаш тая халва?

Луничавото, впечатлено от този решителен тон, престана да дъвче и като повдигна рамене, каза:

— Ами че купих си я. Цяло половин кило за тридесет стотинки.

— От кого?

— От един ученик, не му знам името. Той продава всеки ден и разни други неща: луканка, кашкавал, мед… Все пълни раници носи.

— Как изглежда? — продължи неумолимо Тото.

— Ами… такъв един висок, с бяла коса, бели вежди и червено лице.

Тони-48 си глътна езика: само един ученик в града отговаряше на това описание! Веднага си спомни вечерта, когато Белия облак бе се вмъкнал в стаята на Пепи и бе получил огромна дажба луканки, халва и други неща, с които си бе натъпкал джобовете.

— Ей, да не връзваш! — каза грубо Тото.

— Защо да ви връзвам? — плачливо отвърна луничавото. — Ако искате, купете си и вие халва от него. Ще дойде пак в четири часа…

— Къде?

— Зад бараките на кондензаторния завод!

Докато момчето се усети, юмрукът на Тото го перна по ръката и халвата падна на земята. То поиска да си я вземе, но Тото я стъпка с пета.

— Остави! Отровна е! Хайде, върви с нас!

Точно в четири луничавото стоеше край бараките на кондензаторния завод и неспокойно се оглеждаше. Скрити зад ъгъла, шерифите внимателно го наблюдаваха.

Сърцето на Тони-48 бясно биеше. Не е ли време да проговори? Да каже за Пепи, преди Белия облак да е попаднал в клопката?

Отгатнал сякаш мислите му, Тото прошепна:

— Виж какво, ако е Белия облак, няма да го хванем, а ще го проследим, за да разберем откъде взима продуктите!