Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

— Какви са тия астрономически продукти? — попита той строго.

— Гастрономически — поправи го тихо Пепи.

— Астрономически-гастрономически, все едно! Казвай чии са!

— Мои са си.

— Лъжеш!

— Аз никога не лъжа! — гордо произнесе Пепи, напълно убеден, че всичко това върху масата е и негово.

— А не изменти ли, че са те изключили от клуба на будалайците?

Пепи беше умно момче и разбра, че е безсмислено да мълчи.

— Аз го направих, за да спася честта на „Термалия“ — каза той. — За да науча от тях шах и ви го преподавам на вас.

— А на тях борба!

— Е, да, какво от това?

— Значи, затова оня кросмайстор за малко не ми направи туш! — Но Тото се сети, че също за малко не бе направил мат на Валери, и това поугаси свещения му гняв. — И, значи, на будалайци раздаваш луканка и халва, а на нас ни пробутваш рициново!

— Ами да — чистосърдечно отвърна Пепи. — Заради категориите. Те да напълнеят, а вие да отслабнете.

Аргументът беше основателен и Тото не намери какво да възрази. Но веднага му хрумна друг въпрос.

— Откъде ги имаш тия лапачки?

— Купуваме си ги — отвърна Пепи и за да си даде кураж, се подкрепи с хапка халва. Наистина, не бе ли ги купил с левчетата, получени за ония марки? Погледна въпросително към Че Гевара. Че Гевара кимна. Пепи задъвка още по-смело.

На Тото му се зави свят от глад.

— Откъде ги купуваш?

— От бакалницата, откъде!

— А като ги купуваш от бакалницата, защо ги продаваш на половин цена и даже по-евтино?

— Глупости! — изсмя се Пепи. — Нищо не продавам. Сами си ги ядем, за да напълнеем.

Тото скръцна със зъби и като не намери върху какво да излее гнева си, грабна един дебел резен кашкавал, сложи го върху лявата си длан и като го перна с ръба на дясната ръка, го преполови.

— Видя ли? — ревна той. — Ей на такова кюфте ще те направя, ако още мълчиш като Малчика! Аз съм шериф , разбра ли?

— Голямо чудо! — рече Пепи, готов да бъде моментално превърнат на кюфте. — И аз скоро ще стана категория до 52 кила и ще видиш ти тогава, като те сваля в туш за половин маши, звезди ще видиш даже посред бял ден.

— Ти ли бе, маляк, ти ли, заек без опашка! — изрева пак Тото и размаха юмруци.

Пепи мигновено зае бойна позиция.

И точно в този драматичен момент Тони-48 заплака. Ей тъй, заплака с глас и сълзи. Тото изненадано се обърна към него.

— Какво си се разциврил бе, лигльо! — попита той. — Тебе не съм те пипнал още. Чакай да те почна, па тогава…

— Пепииии… — произнесе през сълзи Тони-48, — Пепииии, кажи си, моля ти се, кажи си откъде си ги взел луканките!… Защото… — Плачът се превърна във вой на сирена пред въздушна бомбардировка. — Защотоооо… са… отровниииии…

Воят на сирената бе така зловещо убедителен, че Пепи повярва веднага. И даже се опули уплашено, наведе се над луканките и взе да ги души, както предпазлива котка души вмирисана риба.

— Вярно ли? — попита той задавено.

— Честна пионерска! — потвърди Тото, макар че едва се сдържаше да не се нахвърли върху тия отровни луканки и ги погълне всички до една. — Те са от ония, дето докторите ги поливат с бензин и ги подпалват.

Пепи пребледня, преглътна, хвана се за корема.

— Значи, аз съм отровен! — прошепна той.

— Фатално! — каза Тото.

Тогава Пепи, какъвто беше решителен, отвори гардероба, грабна двулитровото шише с мътната, зехтинообразна течност, притисна ноздри с пръсти и пи, пи.

— А сега кажи кой ти даде тия продукти! — не го остави на мира Тото. — И на кого ги раздаваш?

Пепи не отговори веднага, чувствувайки как рициновото масло прониква в червата и започва разрушителната си дейност.

— Не кажеш ли, да знаеш, че всички, които са яли от тия луканки и кашкавали могат също да умрат безпощадно! — продължи Тото.

Тия думи окончателно пречупиха волята за съпротива у Пепи. И също заплака. Заплака в унисон с Тони-48, и двамата от една и съща категория.

— Стига сте ревали бе! — викна Тото. — Вие данколовци ли сте или лигави будалайци! По-добре да организираме една спасителна коперация!…

— Операция! — поправи го през сълзи Пепи.

— Добре де, коперация-операция, все едно! Трябва да спасим от фатална смърт всички! И Валери, и Белия облак, и другите. Искаш ли да ми станеш първи помощник-шериф? Временно, разбира се!

— Искам — отвърна Пепи и обърса сълзите си. — Какво трябва да правя?

— Най-напред да ни кажеш, кой ти даде тия продукти?

— Валери.

— Валери?

— Да, той ми донесе вече три пълни раници.

— А той откъде ги взима?