Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

Кореспондентът: — Бихте ли посочили някоя особена проява в тази дебютна фаза?

Валери: — От наша страна на първо място Белия облак, който в срещата си с Банко-52 приложи Новоиндийска защита. В тази система белите се стремят да изградят солидна позиция, осигуряваща им богат мителшпил. За нея Александър Алехин пише: „Пасивна, но съвсем нелоша система за развитие…“ Благодарение на нея Белия облак успя във втория манш да обърне категорично Банко-52.

Кореспондентът: — А прояви от противниковата страна?

Валери: — Безусловно Тото Тотото. В крайно ожесточената си партия с мен той съумя не само да разстрои моя план, изграден на основата на Сицилианска защита, но и да мине в контраатака, като за малко не ми счупи ръката. Той заслужено спечели дебютния манш.

Кореспондентът: — Как си обяснявате този успех на Тото?

Валери: — С неговите задълбочени познания на шахматното творчество на Ботвиник и по-точно на партията на Ботвиник с Матулович в Мача на века през 1970 година в Белград. Само така мога да си обясня неговата крайна победа над мен. Наистина с минимален брой точки…

Кореспондентът: — Значи, вие намирате общи черти в борбата и шахмата?

Валери: — То се знае. И в двете дисциплини са нужни стратегия и тактика, физическа и психическа издръжливост, висок морал и, разбира се — мислене. Без мислене спортни успехи няма!

Кореспондентът: — Да минем към вторите маншове, които вие наричате „мителшпилни“.

Валери: — В мителшпила ние отстъпвахме на данколовци. Както знаете, мителшпилът е централен стадий на играта. Той дава възможност за много ходове и комбинации. Върху таблото от 64 квадрата комбинациите, които може да бъдат направени с 32 фигури, достигат цифрата 753468631225327, умножена по 10 33! А на тепиха? На тепиха не е лесно да се разгърнат толкова много комбинации, защото фигурите са само две, а квадратът само един. Освен това аз нямах достатъчно време да запозная своите съотборници с тях при тренировките. В резултат ние загубихме мителшпила.

Кореспондентът: — С изключение на вас.

Валери: — Да, аз постигнах победа по точки.

Кореспондентът: — Как по-точно? И то тъкмо срещу Тото.

Валери: — Много просто: аз съм кандидат-майстор на спорта по шахмат и владея повечето от горепосочените комбинации.

Кореспондентът: — И накрая какво ще кажете за ендшпилните маншове?

Валери: — Ендншпилът е заключителната фаза на играта, когато върху таблото остават съвсем малко фигури. Това са минутите, когато борецът се стреми с всички сили да матира противника, тоест да залепи плещите му на тепиха. За съжаление трима от нас не удържаха и паднаха, в това число и аз. Но, повтарям — по точки!

Кореспондентът: — Причините за този резултат?

Валери: — Изпаднахме в цайтнот.

Кореспондентът: — Не ви разбирам.

Валери: — Ами… как да ви обясня… но между нас да си остане: ние, абдулабайците, ядохме прекадено много луканка и мед.

Кореспондентът: — Защо?

Валери: — За да качим категориите си. Но ние май преядохме и…

Кореспондентът: — Разбирам. Но да оставим тази дреболия настрана. Още един последен въпрос: на времето вие заявихте на всеуслушание, че жестоко ще отмъстите на Тото. Държите ли още на тази клетва?

Валери: — Не си спомням такова нещо…

Кореспондентът: — Благодаря ви за откровените отговори.

В дванайсет и половина бе дадена обедна пауза. Хората се разположиха по поляните, развързаха бохчи и торби и цялата околност замириса на агнешко печено, пресен чесън и сливова ракия, с която този край законно се гордее.

След няколко наздравици настроението се повиши, а интересът към предстоящите шахматни срещи нарасна до пукване. Та през първата част на турнира се бе случило немислимото: върху тепиха — шахматистите бяха удържали стремителния напор на борците и излязоха с чест от битката: само три загуби, шест равни и даже една победа — на Белия облак! Резултат 6:4 за „Дан Колов“.

Такъв резултат не бе очаквал и най-оптимистичният привърженик на шахматистите. Даже великият черен войвода Тото Тотото не можа да тушира Валери и го победи само с няколко точки!

Наистина много зрители хвърляха сянка върху съдийството на Пепи, твърдейки, че той си затварял очите пред явни нарушения на абдулабайците и че победата на Белия облак била постигната с неговата активна помощ… Но хайде да не говорим за това!

И колкото повече ракия се изпиваше, толкова повече страстите се разгаряха. От черга на черга, от одеяло на одеяло се подхвърляха остри реплики, закани, подигравки. На едно място се стигна дори до юмручна разправа, та трябваше да се намесят шерифите и да поохладят разгорещените глави.