Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

Тук беше даже и Лори. Валери беше поставил кафеза му върху перваза на стаята си и сега папагалът можеше свободно да наблюдава всичко, което ставаше на двора. Хората се спираха пред него, заговаряха го учтиво, а той неучтиво ги наричаше „туррруци“ и „дррръвници“.

Интересът към турнира беше наистина необикновен. Затова, разбира се, допринасяха популярността на шерифите и славата на Валери като победител на гросмайстор Качалски. Главното обаче, което привличаше всеобщото внимание, бе този първи и единствен засега в страната, а май и в целия свят опит да се противопоставят в коронните им дисциплини борци и шахматисти.

Естествено, всички знаеха, че в течение на много седмици борците са усвоявали изкуството на шахмата, че шахматистите методично са се учили да се борят, но не всички знаеха, че двата лагера са били тренирани не от кого и да е, а лично от Пепи. С това се и обясняваше преобладаващото мнение, че на тепиха шахматистите ще ядат жесток бой, а на таблото борците неизбежно ще бъдат смазани.

Само двама се съмняваха в тия прогнози и това бяха вдъхновителите на турнира: класният наставник на VI б Гърбатко и главният съдия Пепи… Но хайде да не изпреварваме събитията и да разкажем всичко подред.

Точно в десет часа около тепиха се наредиха хористите на Добромир и изпяха химна на „Термалия“ и куку-валса на Щраус. После участниците в турнира минаха в церемониален марш пред публиката, след което Старика произнесе голямо слово.

Директорът говори за значението на физкултурата в социалистическото общество и подчерта необходимостта от създаването на хармонични личности, в които духовният ръст и нравствената красота да се съчетават с крепко здраве и физическа красота. Той даже цитира онази римска максима, която гласи: „Менс сана ин корпоре сано“, сиреч „Здрав дух в здраво тяло“. Накрая апелира към състезателите за спортсменство и обяви наградите за победителите: първо — съкровището на цар Михаил е честта да бъде връчено на градския музей, стига то да бъде открито до края на учебната година; второ — специални медали, трето — участие в окръжните подборни съревнования за спартакиадата…

Тук Старика многозначително млъкна, усмихна се и добави:

— … А след това една екскурзия до Прага!

Целият хълм се разтърси от викове и ръкопляскания.

— Пра-га! Пра-га! — заскандираха борците и шахматистите.

— Прррррага! — пригласяше Лори. — В циррррка! Уррррра!

Тото зашепна в ухото на Тони-48:

— На мене не ми трябва никаква Прага! Аз ще замина още по-далече, чак до Молдавия!

Сред общия крясък Пепи вдигна ръка:

Другарю директор! Вие забравихте целувката!

— Целувката?

— Ами да! Целувката за победителя! От кралицата. Като в рицарските турнири.

Сега вече овациите разтърсиха не само хълма, но и планината.

— Наистина забравих! — рече Старика. — Да бъде, както искате. Победителят ще получи и целувка от кралицата на „Термалия“! И тъй, драги ученици и гости, обявявам турнира за открит!

На тепиха стъпи Пепи в бели панталони, бяла риза и черна пеперудка. На гърдите му висеше свирка. И беше много важен. Той вдигна ръка и обяви:

— Първа среща: категория до 38 кила. Кики Перото от отбора на „Дан Колов“ и Мишо Мишлето от шахклуба „Абдул-Аба“.

Двамата от най-лека категория изтичаха към тепиха, здрависаха се, поклониха се на зрителите и застанаха от двете страни на главния съдия.

Гонгът удари.

Часът бе 10.30.

Турнирът започна.

Ето как по-късно председателят на шахклуба „Абдул-Аба“ и сам участник в турнира коментира борбите в интервюто си пред представителя на ученическия вестник „Термалия“:

Кореспондентът: — Другарю кандидат-майстор, бихте ли споделили с нашите читатели впечатленията си от тази първа част на турнира?

Валери: — Както във всяка шахматна партия, така и в срещите по борба се различават три стадия, разделени в три манша: дебют, мителшпил и ендшпил. Още по време на подготовката си ние обърнахме особено внимание на дебютните системи, тъй като знаем, че често те предопределят хода на схватката.

Кореспондентът: — И какви бяха резултатите?

Валери: — Сами видяхте. Ние безусловно бяхме по-добрите в първите маншове. Ние ги спечелихме във всички категории с изключение на категория до 60 килограма, където се получи реми.

Кореспондентът: — Вашата категория.

Валери: — Да. И на Тото. В тия дебютни маншове ние показахме повече въображение в комбинациите, по-ясен стратегически замисъл. Обратно, данколовци се ограничиха в повтарянето на познати до втръсване ходове и затова повечето от тях бяха надиграни.