Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

В същия момент иззад завода се показа лично Белия облак. Леко приведен под огромна раница, той крачеше безгрижно към луничавото. Шерифите видяха как се спира, разговаря с момчето, вади от раницата две бутилки, дава му ги и поема от него пари, после преспокойно тръгва към стадиона, все тъй бодро крачещ под товара си.

Шерифите го проследиха, ловко криейки се зад дърветата. Но тази игра на детективи беше излишна, защото Белия облак изобщо не се държеше като крадец, а като най-обикновен амбулантен търговец, който прави своите всекидневни посещения на клиентите си, за да им достави поръчаната стока.

Спря се отново пред стадиона. Там го чакаха други две момчета. Той свали раницата и акуратно извади от нея заоблен пакет, навярно кашкавал, вързоп луканки и внушителен блок халва. Момчетата си платиха, а той се упъти към лятното кино.

Така има още три срещи, докато разпродаде цялата си стока. Привечер, явно доволен от сполучливите сделки, той влезе в централната книжарница. Наблюдавайки го през витрината, шерифите забелязаха, че дълго избира писалки, от ония, дето са в луксозни кадифени кутии. След това накупи разни книги, а накрая дълго се застоя в спортния магазин, където натъпка раницата с куп женски трика.

Така, отново натоварен, свирукайки си безгрижно, той пое към интерната.

— Разбираш ли нещо? — попита Тото.

— Не — отвърна Тони-48, — нищо не разбирам.

— Знаеш ли какво, хайде днес да не кажем нищо на другарката Комитова. Нека най-напред разнищим цялата работа, па тогава! Като оня… как му викаха… Шерлок…

— Холмс! Добре! — От сърцето на Тони-48 падна камък. Като се прибраха в педагогическата стая, те докладваха на другарката Комитова, че не са открили нищо, ама нищо, но нека тя не се безпокои, бандитите няма да им убягнат! Другарката Комитова остана много разочарована, толкова повече че и другите групи се върнаха с празни ръце.

— Дано утре имаме повече щастие — каза тя загрижено.

Тото и Тони-48 продължиха по-нататъшното следене на Белия облак съвсем сами. Не го изпускаха нито минутка от очи: където и да отидеше, те по него, внимателно, незабелязано, ловко.

Наблюдението скоро даде резултат. Малко преди вечеря те забелязаха Белия облак да излиза от стаята си с оня вързоп книги и да ги подава през прозореца на Спас Дългия. После се скри с Елка зад колонадите на акропола и й връчи гимнастическите трика. А в трапезарията много ясно видяха как Белия облак и Валери тихо си шепнат нещо и разглеждат кутийките с луксозните писалки.

По време на вечерята не се случи нищо подозрително. Абдулабайци се тъпчеха като разпрани, данколовци мъченически се въздържаха. Затова пък след вечеря се случи нещо, което съвсем обърка шерифите.

Стана това, че Белия облак се отправи към стаята на Пепи, огледа се наляво-надясно като крадец и влезе. Излезе след малко с издути до пръсване джобове и като се увери, че не е следен, бързо потъна сред развалините.

Шерифите успяха да се доближат до него, без да ги усети. И с очите си видяха как вади от джоба си луканка и дъвче, вади парче кашкавал и дъвче, вади буца тахан-халва и дъвче, дъвче, дъвче. Дъвче до пръсване. След което, вече с празни джобове, но с пълен тумбак се изтегна на тревата и блажено задряма.

Двамата тихичко се оттеглиха към двора.

— Значи, и Пепи е в бандата! — прошепна замислено Тото.

Тони-48 гузно гледаше в краката си.

— Ама нали и ти си в една стая с него! — сети се внезапно Тото и втренчи изпитателен поглед в очите му.

— Е, да… — смотолеви Тони-48.

— Я кажи тогава, какво търси този фатален Облак при него?

Тони-48 не можа да отговори, защото изневиделица изникна Валери, който също като Белия Облак се промъкна крадешком при Пепи и също като него изскочи с пълни джобове. Сега вече не бе трудно да се установи, че и Валери лапа луканки, халва и прочее.

— А ужким Пепи е изгонен от будалайците! — прецеди през зъби Тото. — И даже се закле да бъде само с нас! Предател!… Ела! — И с лъвски скок се прехвърли в стаята. Тони-48 неохотно го последва.

А там видяха любопитна картинка. На масата, под портретите на Че Гевара и Гагарин, вместо тетрадки и учебници бяха наредени купчини ароматични лакомства като луканка, халва, кашкавал, сирене, мед и даже шоколади. Сам Пепи се беше разположил пред една от тях и както винаги деликатно, с нож и вилица, бавно се хранеше.

Като видя нашествениците, скочи и се опита да прикрие продуктите с тяло, но Тото го отстрани с мощната си лапа.