Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

— Ей че си станал тежък, кросмайсторе! — каза той.

— Ами, да! — продума скромно Валери. — Ям по много.

— И всички фатки знаеш вече! Като нищо ще победиш Осоговския тигър.

— Наистина ли?

— Кълна се в името на Дан Колов! Сега ти си истински борец и ако не беше мой безпощаден неприятел, щях да те приема в моя отбор. Само че си ми враг. Нали?

— Така е! — потвърди Валери. — А тебе ще мога ли да победя?

— Мене ли? Хм… Аз трябва да поотслабна още, за да имам право да се боря с тебе. — Тото помълча, въздъхна с нескрита болка и продължи: — Но, знаеш ли какво? Ти можеш да ме победиш фатално още сега, макар че съм по-тежък от тебе. Напоследък пия толкова много рициново и така си стягам каиша в трапезарията, че почнаха да ми треперят мартинките й нощно време не мога да къртя от глад.

На Валери му стана жал за това момче с великолепни мускули, което така глупаво се съсипваше с рициново масло. Спомни си немного далечното минало, когато сам той едва ли не всеки ден се наливаше с рициново, гълташе разни гадни лекарства, налагаше се вечер с компреси, загряваше си стомаха с топли възглавници и непрекъснато пъхаше термометри под мишницата…

— Слушай какво! — каза неочаквано той, като се поддаде на неудържим вътрешен порив. — Стига си пил рициново! По-добре да напълнея аз още малко и да стигна до твоята категория, нали? Аз имам колкото си искам луканка и тахан-халва. Съгласен ли си?

— Ей, ама ти си бил истински кавалерист!

— Кавалер — поправи го Валери.

— Така де! Даже рицар… Кросмайсторе, ако ти наистина направиш тази безгранична постъпка, аз ще ти стана беззаветен приятел до фаталния си дъх. Искаш ли?

— Искам, но нали съм ти враг?

— Вярно бе, забравих! Язък! — Тото разочаровано махна с ръка. — Е, нищо, ще си останем безпощадни врагове. А сега да си вървя…

Но не си тръгна. Не си тръгна и Валери.

— Слушай — каза той, — не искаш ли, преди да се разделим, да изиграем една партия шах?

— Добре, ама бързо, че трябва да ходя в града.

Валери разтвори магнитното шахче и заиграха. Три секунди ход.

На двайсет и седмия ход Валери, попаднал във вечен шах, поиска реми.

Отначало Тото не разбра, че не е загубил, и видя ремито едва когато противникът му три пъти поред мести царя си напред-назад.

— Ама ти си шах за веки-веков! — каза удивен той.

— Да — отвърна задавено Валери. — Наравно сме. Поздравявам те!

Не скочи, не заплака, не побягна. И отново в съзнанието му изплува онова хилаво момче, което лееше истерични сълзи, когато не биеше и когато го матираха. Къде е това момче сега? И изобщо съществувало ли е някога то?

И пак, поддавайки се на вътрешния си порив, нареди върху таблото само четири бели и четири черни фигури.

— Знаеш ли какво е това?

— Не.

— Това е мансуба.

— Мансуба? Да не е някаква тайна хватка?

— Нещо такова. Мансуба е задача, съчинена преди 11 века от Абдул-Аба, велик древен шахматист.

— Като Ботвиник ли?

— Даже по-голям! Ако решиш тази задача, можеш да излезеш и срещу Фишер и да станеш световен шампион. Трябва да направиш мат в три-четири хода.

Тото замислено наплюнчи показалец, позаглади перчема на върха на главата си и направи два хода. На третия се запъна.

— Ей, ама тая фатка била трудна! — рече той. — Но ще я науча! Може ли да си я запиша?

— Може. Бели: цар е7, кон г5…

Тото си отбеляза знаците върху дланта си и стана.

— А сега трябва да бягам, че шерифите ме чакат. Днес в педагогическата стая има важно мероприятие. Другарката Комитова ни вика в тревога.

— Значи, няма да се срещаме вече, така ли?

— Ами… чак когато ми отмъстиш.

— Жалко… — въздъхна Валери. — Беше хубаво. Е, нищо!… Хайде, довиждане!

— Довиждане! — отвърна Тото и му подаде десница.

Валери я пое. Двамата си стиснаха ръцете.

За първи път.

После борецът изтича към града, а шахматистът се наведе над мансубата и за триста седемдесет и девети път се опита да я реши. Но все не успяваше да се съсредоточи: на ръката си усещаше топлината от ръката на Тото…

В педагогическата стая другарката Комитова посрещна доброволните сътрудници много разтревожена.

— Другари — каза тя, — днес ви извиках по-рано, защото ни предстои много отговорна работа. — Тя плъзна поглед върху осемте двойки празнично облечени момчета с червени ленти на ръкавите и продължи: — Имаме сведения, че в града върлува неизвестна детска банда, която от няколко дни продава по махалите всевъзможни съестни продукти като луканки, кашкавали и други, по всяка вероятност крадени.