Хаим Оливер - Рицарят на Бялата дама

А върху самото платно — явно старинно шахматно табло — имаше само осем фигурки: четири бели и четири черни.

За Валери бе достатъчен само един поглед, за да фотографира завинаги в съзнанието си този шахматен образ. И още едно по-внимателно вглеждане, за да разбере, че това е задача за мат, по всяка вероятност в четири или пет хода.

Но чак когато седна на едно от столчетата и се опита да реши задачата, осъзна простата истина, че това отпред е мансуба, истинска мансуба, мансуба на Абдул-Аба! Само една мансуба може да бъде така заплетена! И така красива!

Закачил фенерчето на гърди, приведен над таблото, Валери играеше срещу невидимия противник, може би срещу самия Абдул-Аба, който така предвидливо бе съставил тази задача за поколенията…

Опита една комбинация, опита втора, трета, четвърта… И още, и още, все по-дръзки, все по-безумни. И все нищо не излизаше. И колкото повече се задълбочаваше в схватката, толкова повече забравяше, че се намира в Спаската пещера, заобиколен от каци сирене и камари кашкавал.

Трепна едва когато отгоре долетя панически вопъл:

— Валерии! Валериии! Жив ли си? Валериии!

Той се изправи, възстанови първоначалното разположение на фигурите, неохотно се отдалечи от масичката и изтича към въжето под тераската.

— Тук съм! Елате! Елате да видите какво съм открил!

Оттатък зашумя и след малко по въжето се спусна Спас, после Елка и накрая Белия облак, който така тупна на земята, че после дълго време куца.

Тримата стърчаха под въжето, поуплашени, все още неспособни да възприемат новата действителност.

— Вижте! — възбудено извика Валери. — Вижте какво открих! — И ги повлече зад сандъците при дървените трупчета. — Ето! — рече той с израза на човека, който пръв ще стъпи на Марс и ще покаже на човечеството безводните пустини на червената планета.

— Какво е това? — попита Белия облак.

— Как, какво! Не виждаш ли? Мансуба!

Наведе се и развълнувано започна да обяснява, че това е задача за мат в четири или пет хода и че посоката на първите два хода е доста ясна, но третият…

Ала другите не го слушаха. Бавно крачейки сред каците, сандъците и тенекиите, пипаха тук, пипаха там и премигваха от удивление.

— Ама това не е съкровище бе! — констатира Белия облак, след като се увери, че под сиренето няма нито бисери, нито злато.

— Спасе! — въздъхна сърцераздирателно Елка. — Твоят Андроникий е мошеник и лъжец!

— Не бързай с обидите! — каза Спас. — Андроникий е сериозен монастирски учен. Може някой друг да е влязъл тук преди нас и да е прибрал съкровището.

— А това какво е тогава? — попита Елка, сочейки буретата.

— Какво ли? Хм… Много просто. Това е скривалището на обоза на цар Михаил. Тук са били складирани продуктите за в случай на обсада на града. Царят загинал и понеже войската му била разбита, обсада не е имало и складът останал непокътнат.

— Гениално! — възкликна Белия облак. — Това от романи ли е?

— Никакъв роман! Помисли малко и ще се убедиш, че е чиста истина.

— А как са изтраяли продуктите толкова години? — попита скептично Елка.

— Че как няма да изтраят! Тук е като хладилник, не виждаш ли колко е студено? Чел съм в „Наука и техника за младежта“, че в такива пещери са открити съвсем запазени разни динозаври отпреди милиони години.

— Свръхгениално! — рече Белия. — Значи, можем да си гризнем от тях!

— Каква гадост! — изкриви лице Елка. — Че кой ще ти яде луканка отпреди шестстотин години?

— Аз! — отвърна Спас. — Археолозите са си правили даже пържоли от динозаврите. На̀, виж!

Откъсна една луканка, начупи я и започна да яде. Отначало дъвчеше малко сдържано, но после загълта с юнашка охота.

— Знаменита е! Като смядовска. Опитайте!

Опитаха. После опитаха сиренето. То също беше знаменито. Хапнаха и от кашкавала, и от халвата, накрая смукнаха мед направо от пробитата тенекия.

След петнайсет минути седяха с натежали тумбаци, пияни от умора и безсъние, мълчаливи, неподвижни.

В това блажено състояние ги завари Валери.

— Ей! Ставайте! Трябва да си вървим! Часът е вече два!

Спас мързеливо се прозина:

— Нека най-напред да решим какво ще правим с тия съкровища, па тогава! — рече той.

— Добре. Да направим набързо едно заседание.

Направиха го. Ето и съставения за случая

на заседанието на Управителния съвет на клуба „Абдул-Аба“, проведено в Спаската пещера в два часа след полунощ. Дневен ред:

Съдбата на обозния склад на цар Михаил.