Виктория Фокс - Островът на изкушението

Биби се занимаваше с лаптопа на Стиви. Внезапно вирна глава, сигурна за момент, че приятелката й е прочела някак мислите й.

— Какво?

Стиви засмука порязаното върху връхчето на пръста си.

— Имам чувството, че умираш от страх да не се изложиш, и напълно те разбирам, понеже това е шансът на живота ти, но трябва да вярваш в себе си, Биб. Ние всички вярваме в теб.

— А. Да. — Затвори лаптопа. — Май съм позабравила как е.

Стиви донесе чиниите.

— Никога не е късно да се върнеш в играта. Самата ти си доказателството. Това си е твоят шанс. Никой няма да ти го отнеме.

Биби установи, че внезапно е загубила апетит.

— Стив, може ли да ти споделя нещо?

— Естествено. — Подаде й вилица.

— Някой се… — Биби се поколеба.

— Някой какво?

— Някой се опитва да ме шантажира. Получих един диск малко след като тръгна за Лондон, но не ти казах нищо, защото и без това само с мен се занимаваш напоследък…

— Какъв диск?

— Нося го… — Биби закърши ръце — … стига да искаш да го чуеш. — Отиде до чантата си и се разрови из вътрешността й. — Първоначално си мислех, че и сама ще се справя — обясни, мъчейки се да запази самообладание. — Но вече не съм толкова сигурна. Като научих за ролята, осъзнах, че тъкмо това е очаквал. Искал е да вкуся новия си живот, за да ме боли повече, като ми го отнеме.

В главата на Стиви завиха сирени за тревога.

— Задръж малко, Биб. За кого говориш? Какво ти е намислил?

Биби й показа диска.

— Може ли да го пусна?

Обезпокоена, Стиви я повлече към кабинета си. Върху бюрото бяха разхвърляни листове от сценария, който Зандър редактираше в момента. Тя взе диска и го пъхна в процепа на стереоуредбата.

За нейна изненада не нечий друг, а гласът на Биби изпълни стаята.

„Трябваше да го направя… нямаше друг начин…“

— Какво е това?

— Слушай.

С вцепеняващ ужас Стиви започна да проумява какво чуват ушите й.

„Мразех го… Не ми беше трудно, понеже го мразех от дъното на душата си… всичките тези унижения. Време беше за разплата…“

— Какво по…?

— Шшшт!

„Подмамих Линъс да се включи в една от любимите си сексигрички, имаше си много любими, а после го завързах здраво. Исках и той да страда, както страдах аз. Исках да изпита моите паника, болка, срам… Омотах въжето около врата му и затегнах примката. Нямах никакво намерение да проявя милостта, за която толкова пъти го бях молила и която никога не получих…“

Гласът от уредбата звучеше упоен, флегматичен. Несъмнено беше на Биби, но някак отвлечен, безучастен, сякаш говореше в просъница.

„Пак бих го направила. Пак бих го убила…“

Записът приключи, оставяйки след себе си само електронна тишина. Сърцето на Стиви натежа, сякаш затрупано от огромна канара. След паузата за нейно вледеняващо изумление прозвуча отличителният дрезгав баритон на Дърк Майкълс.

„Както се досещате, госпожице Райнър, и аз трябва да защитавам интересите си. Линъс ми беше скъп приятел, а аз съм предан на приятелите си. Предан съм и на враговете си. Никога не забравям нито тях, нито дълга си към тях. Запомнете го.“

Записът прекъсна.

Двете се спогледаха. В очите на Биби блестяха сълзи.

— Мислех си, че всичко е свършило — промълви с пресипнал глас, — но съм грешала. Не заслужавам свободата си.

— Как се е сдобил с този запис? — попита Стиви. — Как те е накарал да си признаеш всичко?

— Записът е от Какатра. — Гласът й пресекна. — От онези спа сеанси.

— Какви спа сеанси, мамка му? Отишла си за масаж, а си се озовала в изповедалня ли?

— И аз се опитвам да разбера, чуваш ли? Не по-малко объркана съм от теб. Прослушах го хиляди пъти и най-много ме плаши фактът, че не си спомням да съм разказвала подобни неща. Нищо не помня! Все едно са ми източили информацията, без да знам!

— Но това е невъзможно.

— Така ли смяташ? Не си ли спомняш как Дърк ни обясняваше за онези революционни „методи“? Как Какатра бил най-новаторският рехабилитационен център? Как никъде другаде не предлагали подобни терапии? — Тя затвори очи. — Устроил ми е капан.

— Кой? — Умът на Стиви подскачаше от едно обяснение на друго. — Дърк?

— Да.

— Защо? — Още преди да зададе въпроса си, знаеше отговора. Предупреждението, което й беше отправил на церемонията на Актьорската лига, просветна в съзнанието й с потресаваща яснота. Покрай разкритията на Зандър напълно беше забравила за случилото се.

„Госпожица Райнър трябва да внимава какво прави…“

— Спа сеансите — обясни Биби. — Дърк ми запази часове. Мътните го взели, та нали той ме изпрати на скапания остров! — Ръцете й трепереха. — „Нововъведение“, все така наричаше лечебната техника, с която помагали на звезди, преживели психическа травма. Имаше си даже име. „Вкореняване“. Прилагат хипноза за извличане на първопричината за психическото смущение.