Виктория Фокс - Островът на изкушението

Намираше се в непознат град, без човек, на чиято подкрепа да се уповава, без нито един приятел. Беше се променила до неузнаваемост: мократа й коса полепваше по изпитите й страни, уморените й тъжни очи се стрелкаха трескаво към всеки сенчест ъгъл.

На първия ден никой не се появи.

Нито на следващия. Вися с часове на верандата, оглеждайки съсредоточено лицето на всеки забързан минувач; от време на време портиерът идваше да я отпрати, но внимателно, със състрадание в очите, сякаш говореше на бездомно сираче. Тогава сядаше с гръб към някоя стена и прибрани под брадичката колене и пак чакаше ли, чакаше.

На третата сутрин вече се замисляше дали не са се изнесли. Изглежда, мисията й удряше на камък. Беше се хвърлила с главата напред, а те като нищо можеше да са напуснали Париж. Кой знае, може би вече живееха в другия край на света.

Но на същия този ден, когато дневната светлина се изцеждаше от небето, мъжът се материализира от нищото, крачейки през стихийния, несекващ дъжд. Облечен беше в дълго черно палто, стигащо почти до земята, и официална шапка с периферия.

Арно Деверо.

Дъждовната вода се стичаше по скалпа й, гъделичкайки нежната кожа зад ушите й. Цялата трепереше и беше настръхнала от студ.

В първия момент не я разпозна.

Досети ли се коя е обаче, изражението му се промени коренно.

— Искам да знам всичко — рече му Аврора. — От самото начало. Всичко.

Стиви

— Не бих отишла, дори да ми платиш.

Въпросът беше приключен. Стиви не щеше и да чуе за онзи прокълнат остров.

Зандър завъртя поканата в ръцете си. Златиста от едната страна, бяла — от другата.

— Не ми казвай, че дори ти минава през главата? — Изтръгна я от пръстите му отвратена.

„ 60

«Ви Ди Ем Комюникейшънс»

в партньорство с «Ла Люмиер»

Канят

Стефани Спелър

Зандър Джейкъбсън

60 години Рубен ван дер Мейде“

— „Шейсет години Рубен ван дер Мейде“? Все едно почитат годишнина на политически режим.

Беше им я донесъл куриер тази сутрин. Точно когато бяха прекарали достатъчно време в Лос Анджелис, че да си възвърнат поне отчасти чувството за нормалност, да ремонтират брака си, и не щеш ли, бам: скромно напомняне за миналото на съпруга й. Едва дочакала завръщането на Зандър от Лондон, Уанда Джерънд беше уведомила Стиви по телефона, че калифорнийските вестници разгласяват историята за това как Великобритания се била превърнала в сцена на „кризисни брачни разговори“ помежду им. И Лондон в действителност се беше превърнал в сцена на „кризисни брачни разговори“, само дето пресата си нямаше ни най-малка представа колко кризисни бяха всъщност.

— Гледат да ми се подмажат — коментира Зандър. — Искат ме на своя страна.

— Не се и съмнявам. — Стиви хвърли поканата на земята.

Далеч не беше тайна, че Рубен ван дер Мейде навършва шейсет, но как точно беше планирал да посрещне рождения си ден се превръщаше в тема на множество спекулации. Ако питаха Стиви, можеше да върви по дяволите с проклетите си изненади. Достатъчно беше научила за гадняра, че да отпише всяко негово действие като пъклено.

Зандър я хвана за ръката.

— Приключваме — обеща й. — Партито на Ван дер Мейде ще е последното ни събитие за тази година.

Биби Райнър беше получила роля в захаросана романтична комедийка. Не главната, но пък персонажът на бившето гадже кучка беше щур и оригинален, а и предлагаше на Биби доста широко поле за изява. Най-накрая ролята, за която от толкова време мечтаеше.

Двете със Стиви бяха прекарали сутринта в спа комплекс в Бевърли Хилс. Идеалният шанс да отпразнуват хубавата новина.

— Преливам от радост за теб. — Стиви я беше прегърнала силно. — Никой не я заслужава повече от теб.

Но за Биби релаксацията, да не говорим за празнуване, беше непосилна. Тръпката от постижението й бързо бе отстъпила място на паника, защото отвисоко се падаше по-болезнено. Седмици наред беше пазила заплахите в тайна, преструвайки се, че всичко е наред. Но фактите не лъжеха.

Мръсникът се спотайваше коварно, очаквайки подходящия момент да я пореже, да я разкрие като престъпничка…

Като убийца.

Като се върнаха, Стиви приготви обяд.

— Престани да се тюхкаш около нещо, което може и никога да не се случи — сръчка приятелката си шеговито, забелязвайки разтревоженото й изражение. Отиде да изхвърли кутията от салатата в коша за боклук и окото й попадна върху парчетата от поканата на Ван дер Мейде. Моментално пусна капака.