Хаим Оливер - Гол от засада

— Ухуру, дай топката! — нареди съдията.

Човекоподобната поклати глава: „Няма го майстора!“

И побягна към вратата. Хукнаха подпре и, тя обаче летеше като стрела, търкаляше се върху сгурията, премяташе се през глава, плезеше се, безсрамно смъкваше гащета…

Най-после при вратата успяха да я обкръжат. Двамата вратари плонжираха върху нея, в последния миг тя се изскубна, покатери се по мрежата, стъпи на напречната греда, съблече фанелка и гащета и съвсем гола, замаха победоносно опашка, скандирайки: „Са-мо РЕ-ДУТ!“.

— Слизай! — крещяха отдолу. — Слизай и дай топката!

Тя не им обръщаше внимание и продължаваше да си скандира и дирижира с опашка.

— Ухуру, Ухуру! — чу тя през слушалката сърдития глас на своя капитан. — Дай топката и слизай, иначе ще те натупам!

В отговор на заканата, тя се озъби като кръвожадна горила, бръкна с кутрето в ушето, измъкна капсулката и я пъхна в устата си. Но не я глътна както тогава, а безмилостно я схруска и презрително изплю останките й върху хорските глави.

Тогава долу някой се сети за приказката за маймуната, дето не искала да пуска кокосовите орехи от палмата. Към Ухуру полетя огромна праскова и я перна по главата. Разярена, човекоподобната замахна и хвърли топката долу.

Стадионът гръмна в смях. Ухуру изгледа под вежди хилядоглавата тълпа, чу нейното подигравателно хихикане и й стана ужасно обидно. Тя се спусна бавно на земята, присви крехките си плещи, сякаш й беше студено, и заплака с горчиви сълзи. Сисулу я пое за ръка и я заведе при капитана.

— Ухуру получи психически шок — каза той — и няма да може да играе.

— Добре — каза проф. Кънчо, — ще играя аз вместо нея. Андреа, използувай Интердут само когато видиш нещо много важно. Разбра ли?

— Разбрах.

Тя пое микрофона в едната си ръка, а с другата майчински прегърна безутешно ридаещата Ухуру.

До края на мача оставаха две минути!

Капитанът на РЕДУТ съзнаваше, че тия две минути са решаващи. След като съдията отказа да признае шестте гола, отбелязани от Ухуру, резултатът трябваше да бъде поне изравнен. Иначе — край! Край на надеждите и сбогом на Мюнхен и на златните медали!

Събрал в юмрук всичките си забравени знания и загубени сили, проф. Кънчо устремно поведе своя отбор към противниковата врата. Освободени от диктовката на Интердут, стреснати от наближаващата катастрофа, в продължение на цяла една минута редутаблите бяха ония големи играчи, които кварталът познаваше в недалечното минало. Те показваха чудеса от технически прийоми, ловко маневрираха по цялото поле и макар и осем на брой, непрекъснато притискаха противника към неговата врата.

Андреа използуваше Интердут само от време на време, произнасяйки по някоя и друга дума като: „Внимание, отдясно нападат!“ или „Вляво оставихте незащитено поле!“. Така тя ориентираше редутаблите за общия ход на играта, без да се намесва в инициативата на отделните играчи.

Резултатът беше отличен. Той доказа, че когато е използувана в съгласие с човешкия разум, научно-техническата революция може да помогне дори на футболната игра!

Натискът на редутаблите ставаше неудържим. МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ отстъпваха по всички линии. Голът трябваше и можеше да дойде всеки миг! Всеки миг!…

Секундите течаха. Оставаха осемдесет секунди… Седемдесет… Шейсет и пет…

И в този критичен, бих казал фатален момент стана нещо извънредно чудновато. Без видима причина устремът на редутаблите рязко спадна. Те започнаха да се въртят из стадиона като шашардисани, да бъркат с пръсти в уши, да мръщят лица, сякаш главите им се пръскаха от болка.

Зрителите се чудеха и маеха: какво става, дявол да го вземе? Пощурели ли са тия редутабли в последната минута на мача?

Уви, зрителите не знаеха, че слушалките на редутаблите трещят от неистови писъци, ръмжене, неразбрано бърборене и удари, които късаха тъпанчетата:

— Пляки-мляки! Бърли-мърли! Мер-си! Дан-ке! То-то мо-то ло-то! Брилка-прилка-мрилка… Дес-но! Ле-во! Гол-гол-гол! Брррррррррррр!

Напълно объркани, редутаблите престанаха да играят. Учудени от това необяснимо спиране, МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ като истински рицари на спорта също изчакаха, предполагайки, че редутаблите са обзети от колективен припадък на меланхолия. Съдията обаче не прекрати играта, запомнете това, не я прекрати!

А оттатък, при скамейката на резервите, Ухуру темпераментно предаваше по Интердут:

— Тю-тю му-тю… Бъра-бъра-два-чадъра! Мер-си! Дан-ке!

Андреа се опита да изтръгне микрофона от ръцете й, но Ухуру не го пусна и продължи още по-страстно: