Хаим Оливер - Гол от засада

Пръв измежду редутаблите вестника купи проф. Кънчо. Седнал сам-самичък в „Океана на бурите“, той четеше и препрочиташе статията. И му идеше да реве!

Защото, уви, мачът не завърши така, както се предвиждаше. 2:2! Това беше най-слабият резултат, постиган досега от РЕДУТ, макар че игра с помощта на научно-техническата революция. Но по-важно беше другото: как ще се яви отборът за финала Б? Тото бе се запилял някъде; Митко Пеле продължаваше да спи; Ухуру страдаше от нервно разстройство и непрекъснато цитираше Дарвин, че човек произхождал от маймуната; Интердут бе унищожен; останалите редутабли тежаха общо 420 вместо нормалните 290 кила!

И все пак не това тормозеше най-много капитана на Редут, а заглавието на статията „ГОЛ ОТ ЗАСАДА?“.

Наистина ли този втори гол бе отбелязан от положение на засада?

В изявленията си пред Пампонов той бе казал, че не си спомня, и това бе самата истина. Тогава бе толкова зарадван от равния резултат, че не бе обърнал внимание на думите си. Сега обаче, когато неговият гол се оспорваше даже от полковник о.з. Храбров, проф. Кънчо се помъчи да си припомни.

Той затвори очи, представи си разположението на играчите и изведнъж се видя, застанал пред вратата на няколко крачки зад гърба на един Млечен зъб (виж стр. 166) 11 11 — Бел. ventcis . Нима наистина имаше засада?

… Стрелба от засада! Едва ли има по-позорно нарушение във футбола, пък и не само във футбола. Противникът ти, с когото сте се договорили да се срещнете в честен двубой, идва към мястото на дуела с ръце в джобовете, свирука си и не подозира нищо, защото смята, че си доблестен човек. А ти си се заврял някъде в мрака, изчакваш го да отмине, скачаш и забиваш ножа в гърба му… Не, няма по-справедливо правило във футбола от забраната да се стреля от засада! А ето — сега обвиняваха не кого да е, а капитана на РЕДУТ в нарушение на това свещено правило!

Ами ако обвинението е основателно?

Тогава, ясно, мачът е опорочен и редутаблите отпадат от по-нататъшната борба…

Проф. Кънчо изтръпна. Да отпаднат от по-нататъшната борба! Да се простят с медалите! Да не почувствуват законната гордост пред възстановената спортна чест на родината! Не, това не може да бъде! Не е истина, не е имало никакво нарушение на правилата! Не е имало никаква засада!

Той скочи и потича из стадиона. Не, няма право да се размеква като баба! Той е капитан, на него разчита не само отборът РЕДУТ, но и квартал „Редут“. Със засада или без засада, щом като съдията е признал гола, резултатът е равен и ще остане равен! Предстои втори мач! Никакво малодушие, никакво деморализиране на бойците! Само че без допинг, защото от допинга се заспива…

Откъм гората се зададе Йогата. Бе в черната си магьосническа блуза, която не бе обличал много отдавна. Той мързеливо поздрави, отправи се към една от вратите и започна да сваля мрежата.

— Какво правиш? — попита проф. Кънчо.

— Нали виждаш, взимам си ги.

— Защо ти са?

— Ще ги опъна довечера на покрива на „Нострадамус“.

— Там ли ще играеш футбол?

— А, не! Ще се опитам да уловя малко звезден прах.

— Ама нали играем с тях?

— На мене не ми се играе вече футбол.

Проф. Кънчо беше толкова възмутен от поведението на Йогата, че размаха юмруци. Добре че дойдоха Дани, Льонка, Сисулу и Андреа, та се размина без бой. Всички насядаха на сгурията, омърлушени:

— Четохте ли вестника? — попита проф. Кънчо.

— Четохме — отвърнаха те в един глас.

— Имаше ли засада?

— Само ти знаеш — забеляза Сисулу. — И ако имаше, кажи си честно, по пионерски!

— Ако имаше засада, губим мача — рече тихо проф. Кънчо.

— То се знае — каза Сисулу.

Настана дълго мълчание, но в него звучеха думите на Сисулу: „То се знае“.

— Трябва да се подготвим за реванша — въздъхна проф. Кънчо. — Утре трябва да бием…

— Без Тото? — попита Дани Берлински.

— Да, без Тото, без Ухуру, без Митко Пеле, без Интердут… — Проф. Кънчо изгледа накриво Йогата, който прибираше мрежата: — И даже без тоя…

Радостни викове огласиха гората и в стадиона нахлу Влади Ракетата, размахвайки някакъв зелен лист над главата си.

— Ураа! Ще ме оперират! — викаше той.

— Тоя пак откача! — обади се Йогата презрително.

— Ще ми режат апандисита! — не преставаше да крещи Влади, правейки орбитални кръгове около насядалите. — Докторът каза, че като съм се друсал завчера на моторетката, апандиситът ми се е раздразнил и сега ще го режат, ето тука пише, и ще лежа цели седем дни в болницата, кеф!