Хаим Оливер - Гол от засада

— Кога? — попита проф. Кънчо.

— Утре.

— Утре имаме мач.

— Ей, верно бе! Замалко да забравя! — Влади седна до другите и загрижено се замисли. — Добре, ще играя, но ако апандиситът ми се пукне през време на мача и аз умра?

— Нищо. Важното е да победим.

Възможността да умре по време на мача беше много интересна и Влади си представи как лежи сред стадиона, как Сашо Фадиезов плаче над неговия труп, после как полковник о.з. Храбров произнася прочувствено слово за най-най-най-великия играч на всички времена, паднал от апандисит в полето на честта, и накрая как цялата публика пада на колене и пее в траурен ритъм химна: „Да громим неуморно, другари!“…

Влади едва не се разциври от умиление.

— Е, добре — каза той. — Ще отложа операцията за в други ден.

В този тъй трогателен момент в стадиона влязоха научните консултанти инж. кака Вера и инж. бате Ники. Бяха много сдържани, казаха само „Здравейте редутабли, как върви?“ и предадоха на проф. Кънчо един плик. Капитанът го разтвори и прочете следното послание:

Братя мои и сестри, бледолики редутабли!

Бобо Черното око ви напуска! Зоват го великите простори на прериите, дето нявга са препускали на бели мустанги неговите прадеди Бобо Черната грива, Бобо Черната ръка и Бобо Черния врат.

Като велик индиански вожд Бобо Черното око не може да устои на този зов. Освен това той копнее за скалпове и скоро почваме училище и аз трябва да се подготвя по български, иначе баба Мика ще ми скъса ушите…

Сбогом за вечни времена до другото лято, когато отново ще пушим лулата на мира! Хао-хао!

Ваш предан редутабъл Бобо Черното око, велик индиански вожд от Пловдив и последен мохикан от Сахат-тепе.

Настана мълчание. Научните консултанти неловко пристъпваха от крак на крак.

— Другари консултанти — прошепна в тишината проф. Кънчо, — Интердут е повреден. Ухуру изяде слушалките и стъпка микрофона.

— Нищо, ще го оправим! — отговориха консултантите, доволни, че така лесно бе забравено писмото на Бобо. — Наминете към Института… — После казаха „довиждане“ и побързаха да се измъкнат. Беше им много криво да гледат как тия хлапета тъжно подсмърчат сред оголелия стадион.

В това положение завари редутаблите и моят кумец, бащата на Иво Кръстничето. Зад него крачеше Иво, унил.

— Добър ден, момчета! — поздрави бодро кумецът. — Как се чувствувате след мача?

— Добре… — измънка проф. Кънчо. — Готвим се за реванша.

— Е, дошли сме, значи, навреме! Исках да ви съобщя да не разчитате повече на Иво. Той се отказва от футбола и се връща към щангите.

Ледено мълчание посрещна съобщението. Иво хапеше устни, забил поглед в земята.

— Е, Иво! — рече таткото — Сбогувай се със своите досегашни съотборници и им пожелай щастие! И им кажи да те извинят за това не много спортсменско оттегляне, но по-добре така, отколкото да участвуваш в игра, която не разбираш… Хайде, кажи им!

— Да! — едва чуто смутолеви Иво, обърна се и изтича в гората. Не искаше бившите му съотборници да видят сълзите му.

Кумецът любезно стисна ръцете на всички и преди да си върви, добави:

— Идната седмица в зала „Универсиада“ ще има състезание по вдигане на тежести. Обадете ми се! Ще ви вкарам гратис.

И отново останаха сами, тъжни и безмълвни — петима редутабли и тяхната санитарка. Встрани Йогата нарамваше мрежите.

— Къде? — прецеди през зъби Влади.

— Отивам си — отвърна Йогата.

— Аха! Пропусна два гола и сега драскаш!

— Никакви голове не съм пропускал!

— Пропуснал си!

— Не съм пропуснал!

— А кой ги пропусна?

— Льонката.

— Кой, аз ли? — викна Льонка.

— Ти ами! Нали си вратар!

— А ти? Нали си отбрана?

— Никаква отбрана не съм. Ние играхме по системата 1–10. Всички в нападение.

— Щом си нападение, да беше вкарал голове!

— Не е моя работа да вкарвам голове!

— А чия е?

— На Тото, на Сисулу, на Влади…

— Охо!

— Аха!

— Иххххх!

— Ммммммммммм!

Гората се огласи от звуци, достойни за праисторическата джунгла, населена от динозаври и ихтиозаври. Най-яростно ревеше Влади:

— Аз вкарах цял гол, бе! Ако всички бяха вкарали по половин като моя гол, щяхме да победим с шест и половина на два и щяхме да станем шампиони! Ама вие сте кьопави в краката, а тоя факир само зяпа по звездите!

— Ей, я не обиждай на звезди, че знаеш ли? — озъби се Йогата.

— Какво да знам, бе мухльо!

— Мухльо си ти!

— Аз ли?

— Ти ами!

— Като те перна с апандисита, ще видиш ти!

— А аз като те перна с вълшебната пръчка, ще ми станеш на маймуна макак!