Хаим Оливер - Гол от засада

— Хм, хм… — изръмжа полковникът о.з. — До-вер! До-пинг!… Уважаема доктор Веса, позволете ми да ви кажа, че вашият син е взел допинг… хм… в името на победата… Тоест, взел е довер вместо допинг, сигурно не знае да чете или пък знае само буквите ДО. — И той така я изгледа, че ако погледите имаха тегло, доктор Веса щеше да се превърне в джудже с красиво лице. — Има ли опасност за здравето му?

— Ще извикам бърза помощ! — обади се старшина Марко, пребледнял.

— Няма нужда! — изсъска свирепо доктор Веса. — Клизма мога да му направя и аз! Само ми го закарай в къщи! И бързо!

Качиха тогава половин-защитника №6 в милиционерската кола и го заведоха в къщи, където бе подложен на една доста неприятна процедура за промиване на червата.

Но клизмата си е клизма, а мачът — мач и той трябваше да продължи до своя законен край.

Мажорното тризвучие до-ми-сол огласи гората. Разстроените от инцидентите играчи заеха местата си. Проф. Кънчо отново ги преброи: единайсет Млечни зъба срещу седем редутабли! А до края на мача оставаха девет минути! Само девет минути! Не беше ли настъпил моментът в борбата да се включи и капитанът на отбора проф. Кънчо? Не! Не! Интердут не бива да се изоставя. Нали с негова помощ вкарахме първия гол? Очевидно дошло бе времето на резервата №111.

— Ухуру! — нареди той. — Приготви се! Влизаш в игра!

Андреа пооправи гащетата на човекоподобната и пъхна стъклената капсулка в ухото й. Ухуру се превземаше и не искаше да върви, но Андреа я погали ласкаво по бузата:

— Хайде, Ухуру! — примоли се тя. — Иди да играеш! Иди!

Маймунката имаше меко сърце и отстъпи. Махна с ръка, сякаш казваше „От мен да мине!“, и изтича към терена. На гърба й личеше номерът 111.

Посрещнаха я с ръкопляскания, но тя не можа да ги чуе, защото в ушето й бумтеше гласът на проф. Кънчо:

— Ухуру, мини напред, към центъра! И не се превземай! Редутабли, нападайте масово подир 111! Ухуру, слушай моите заповеди! Ти трябва да пробиваш и да вкарваш голове! Хайде!

Неизвестно защо обаче, може би защото беше много изнервена, Ухуру не искаше и да знае за заповедите, които идеха от слушалката. Така например, когато капитанът й диктуваше да напредне, тя изтикваше към публиката, повдигаше фанелката над пъпа си и се хилеше. Капитанът й нареждаше да излъже някакъв Млечен зъб, тя се изправяше на ръце с главата надолу, въртеше се като пумпал и се плезеше. Капитанът й заповядваше да отстъпи, тя гризеше подхвърлени праскови. С една дума, беше непослушна и недисциплинирана.

А до края оставаха само още пет минути, пет кратки минутки, и резултатът бе все тъй 2:1. Стадионът шумеше. Публиката свиркаше. ККДЖЗЗМФ дъвчеше ноктите си. Полковник о.з. Храбров дъвчеше мустаците си. Старшина Марко дъвчеше плаката „РЕДУТ КАТО БАРУТ“.

В този миг се разрази лудницата.

Започна се с това, че Ухуру чу през слушалката гласеца на Андреа:

— Ухуру, миличка! Моля ти се, бъди послушна! Вкарай пет гола! Ухуру, Ухуру!…

Кой човекоподобен, па бил той и маймуна, може да устои на такъв нежен зов? Не устоя, естествено, и Ухуру Неандерталска. Тя се огледа настървено наоколо, забеляза топката в краката на Дани, хвърли се към нея, грабна я с предните си лапи и стремглаво хукна към насрещното поле, като правеше невъобразими зигзаги между играчите. Стигна пред вратата, гмурна се в нея, блъсна се в мрежата, излезе, пак влезе, блъсна се в мрежата, излезе, влезе, излезе, влезе… тъкмо шест пъти, преизпълнявайки по този начин молбата на Андреа.

— Гооооооооооол! — завикаха ДЖЗЗМФ, но Сашо Фадиезов отдавна вече надуваше свирката.

— Защо свириш бе? — попита притичалият Влади.

— Пряк свободен удар! — авторитетно отвърна съдията. — Ухуру вкара топката с ръце.

— Ама това не са ръце, бе! — изсмя се подигравателно Влади. — Това са крака!

Надойдоха другите играчи. Завърза се теоретичен спор: крака ли са крайниците на маймуната или ръце.

— Крака са! — викаха редутаблите. — Щом може да ходи с тях!

— Ръце са! — викаха Млечните зъби. — Щом може да яде с тях!

Съдията свирна, за да сложи край на виковете и попита:

— Нали Ухуру се казва Неандерталска?

— Разбира се! — отвърнаха редутаблите.

— Добре тогава, щом като е Неандерталска, значи е човекоподобна, а щом като е човекоподобна, горните й крака са ръце, а долните ръце са крака! Разбрано? Точка! Изпълнявайте наказателния удар! Къде е топката?

Топката беше у Ухуру, която я притискаше ревниво до гърдите си.