Хаим Оливер: Гол от засада

Напразно проф. Кънчо се опита да се противопостави на тази нова тактика на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ. Оказа се, че научно-техническата революция ползува не само редутаблите, но и противника! Разтревожен, той зашептя в микрофона:

— Внимание! Задържайте топката колкото можете по-дълго! Не я изпускайте! Не я изпускайте!

Инструкцията се изпълни веднага. Редутаблите почнаха подавания — един на друг, напред, назад, наляво, надясно, от вратаря към Бобо, от Бобо към Йогата, от Йогата на Иво, от Иво на Дани, от Дани на Сисулу, от Сисулу на Тото, от Тото на Сисулу, от Сисулу на Тото… и тъй нататък без смисъл и без край…

Играта стана скучна. Откъм публиката долетяха свирки, подигравки и гнили праскови.

Капитанът на РЕДУТ разбираше, че с такава игра изравнителен гол няма да се постигне. Нужно бе да се направи нещо решително, нещо, което да пречупи хода на играта. Той вдигна микрофона, заговори:

— Внимание! Освободете се от пазачите си! На всяка цена!

Няколко редутабли приеха това нареждане правилно и се опитаха било с бързина, било с финтови движения да се отскубнат от пазачите си. Други обаче започнаха да си служат с не съвсем чисти средства, като щипане на противника, драскане с нокти, ръгане с лакет по ребрата, плюване в лицето… МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ търпеливо понасяха тия инквизиции и нито се отделяха, нито бягаха.

Особено упорити бяха двамата пазачи на Тото, които никак не се трогваха от неговите жестоки ощипвания и груби заплахи. Ядосан, той вдигна обутия в тежката футболна обувка десен крак и с всички сили, го стовари върху гуменката на единия Млечен зъб. Малячето изпищя, падна и се затъркаля върху сгурията. До него Тото се хилеше.

Притича Сашо Фадиезов, след него се появиха Андреа и о.з. Храбров. Помогнаха на охкащия играч да се изправи, но той не можеше да стъпва и от очите му се лееха сълзи. Андреа го събу. Под чорапа се показаха пръстите, смазани и кървящи. Без да се двоуми, о.з. Храбров го вдигна на ръце и го изнесе навън, където го остави на грижите на Андреа. Върна се, вирнал заплашително мустаци. Около Тото и съдията се бяха скупчили играчите от двата отбора.

— Вън! — викаше Сашо Фадиезов. — Вън! — И сочеше изхода.

— Я не се превземай! — отвръщаше Тото.

— Ти го удари нарочно! — викаше съдията.

— Стига бе! Той сам се преби! — отвръщаше Тото.

Една твърда ръка го хвана за ухото:

— За хулигани няма място на терена! — избоботи о.з. Храбров. — Хайде, вън!

И пред смълчаната публика, която не знаеше дали да свири или да ръкопляска, най-най-най-най-великият играч на всички времена Тото Тотото, наречен още Платинената обувка, биде изхвърлен като мръсно коте. На терена остана да се въргаля шалчето му с надписа ТОТО.

Играта можеше да продължи. Проф. Кънчо вече вдигна микрофона, за да съобщи новото си нареждане, когато забеляза контузеното Млечно зъбче да се връща на терена. То куцаше и появяването му предизвика дружелюбни ръкопляскания.

Проф. Кънчо бързо пресметна: на игрището остават осем редутабли срещу единайсет Млечни зъба! Как ще се действува по-нататък? Наистина на времето РЕДУТ бе играл и със седем човека, но тогава, о, тогава!… Той прошепна в микрофона:

— Ало, говори Интердут! Внимание! Никакви грубости повече! Бобо, мини да заместиш Тото! А ти, Митко Пеле, върни се към…

Не можа да довърши, защото пред очите му се разигра нещо странно. Там, в средната зона, където доскоро се мотаеше, половин-защитникът Митко Пеле се прозя като сънен заяк, после преспокойно си легна на сгурията, положи ръце под дясната буза, сви се на кравай и замря.

Към него вече тичаха доктор Веса, старшина Марко, о.з. Храбров, ДЖЗЗМФ. Първа, естествено, стигна чевръстата майка. Тя се наведе панически над синчето си, опипа пулса му, повдигна клепачите му, ослуша се в ударите на неговото сърце. После се изправи и изгледа наобиколилите я разтревожени хора.

— Той спи — каза тя учудено. — Спи!

О.з. Храбров вдигна половин-защитника на ръце и го изнесе зад храстите. Митко Пеле продължи да спи дори когато доктор Веса съблече фанелката и гащетата му.

— Вижте какво падна от джоба му — каза о.з. Храбров и подаде тубичката с червения етикет.

Майката я завъртя между пръстите си и изсипа съдържанието й в шепата: няколко кафяви хапчета.

— Странно… — замислено прошепна тя. — Странно…

— Какви са тия хапове? — попита о.з. Храбров.

— „Довер“ — отвърна тя. — Лекарство срещу кашлица.

— Действува ли то приспивателно?

— Ако се вземе в голямо количество…