Хаим Оливер - Гол от засада

— … Ние трябва да обмислим нашата по-нататъшна стратегия и тактика! Да засилим отбраната, да парализираме противниковите стрелци…

— Не! — провикна се старшина Марко. — Най-добрата отбрана е нападението! Да нападаме, да нападаме и само да нападаме! Ние трябва да наваксаме цели два гола.

— Не е ли по-добре да минем към лично пазене? — предложи леля Гица.

— Никакво пазене! Атаки по всички линии! — каза някой.

— И повече стръв! — каза друг.

— Да се борим за всяка топка!

— Да пробиваме през крилата!

— Да пробиваме през центъра!

— Да пробиваме навсякъде!

— Да заздравим крайната отбрана!

— Да заздравим средната линия!

— Да атакуваме клинообразно!

— Да атакуваме ветрилообразно!

— Да атакуваме фронтално!

— Да преминем към къси пасове!

— Да преминем към дълги пасове.

— Да преминем към комбинирани пасове!

— Да възприемем гъвкава игра!

— Да възприемем твърда игра!

Закрилниците и консултантите все повече се увличаха в спора, а редутаблите седяха на тревата, забравени и заглушени от виковете. Те наостриха уши едва когато до тях достигнаха гласовете на инж. кака Вера и инж. бате Ники.

— Другари! — говореха те със спокойствието на учени, знаещи цената на своите думи. — Съществува само едно средство, за да пречупим хода на двубоя, и то е научно-техническата революция. Време е да пуснем в игра Интердут! Другари! Повече доверие в математиката и кибернетиката! Напред към нови победи!

Докато научните консултанти говореха, редутаблите видимо се наливаха със сили. При последните думи те скочиха на крака и макар че о.з. Храбров се опитваше да попречи, проф. Кънчо извади Интердут от кутията и бързо разпредели слушалките.

В този момент откъм стадиона долетя предупредителният сигнал на съдията.

Пъхнали в ушите си последната дума на научно-техническия прогрес, редутаблите се върнаха на терена значително по-бодри и по-самоуверени.

За изненада на публиката проф. Кънчо, вместо да заеме поста си сред отбора, се настани на скамейката до Андреа и Ухуру. Нима РЕДУТ ще играе с девет души? — питаха се зрителите. — Или това е нов стратегически ход?

А проф. Кънчо незабелязано вдигна микрофона в шепата си пред устата и зашептя:

— Ало, ало! Говори Интердут! Чувате ли ме? Чувате ли ме? Ако ме чувате, мръднете десния крак!

Учудената публика видя как всички пръснати по терена редутабли мърдат десния крак, а Льонка, ухилен, маха с каскета към скамейката.

— Внимание — подхвана проф. Кънчо. — Застанете по местата си!

И отново удивената публика видя как редутаблите заемат местата си, преди още съдията да е дал сигнал за това.

— Хайде сега малка проба! — издиктува проф. Кънчо — Сисулу, изтичай напред! Влади, подай на Тото! Тото, прехвърли на Сисулу! Влади, чакай пред вратата! Сисулу, вдигни на Влади! Влади, стреляй.

Пред окончателно изумената публика като на шахматна дъска се разиграха продиктуваните от капитана на РЕДУТ ходове: Влади подаде на Тото, Тото прехвърли на Сисулу, Влади изтича пред вратата, получи топка и безмилостно стреля в мрежата.

— Добре! — рече проф. Кънчо. — Така ще бъде и по-нататък! Само внимателно се ослушвайте в моите нареждания и ги изпълнявайте безусловно! Мръднете левия крак в знак, че сте ме разбрали!

Докато той шептеше, Ухуру проявяваше признаци на безпокойство. Тя подскачаше, скимтеше, зъбеше се и се опита даже да грабне микрофона от ръцете му, но проф. Кънчо я плесна по лапата и тя се сви на скамейката, гледайки сърдито под дясната вежда.

— Мер-си! — рече тя.

Но ето че на терена се появиха МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ. Бяха в същия състав, а Млечния зъб имаше превръзка на белите си коленца.

Второто полувреме можеше да почне.

Съдията даде сигнал. Демократичните жени за закрила на местния футбол задъвкаха фъстъците. Проф. Кънчо започна да диктува.

За РЕДУТ първите десетина минути преминаха идеално!

Отборът бе сякаш преобразен. Нямаше ги ония мудни и тромави играчи от първото полувреме, на които не достигаха сили да пратят топката до противниковото поле, нямаше и смущаващи колебания.

Наистина и сега редутаблите не се отличаваха с особена бързина и сила на удара, но бяха точни, дори прекалено точни. И организирани, изумително организирани. Публиката като че не гледаше футболна среща между живи хора, а движение на строг механизъм като ония автоматични игри, при които с едно завъртване на ръчката металическите футболисти-кукли се обръщат, с друго подскачат, с трето вдигат крак и с четвърто ритат…