Хаим Оливер - Гол от засада

Маневрите на редутаблите бяха не само любопитни за гледане, но и напълно обезоръжаващи за противника. МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ бяха шашнати. През тия десет минути те никога не можаха да отгатнат накъде Льонка ще хвърли топката, къде Сисулу ще направи опит за пробив, откъде Дани ще стреля. Автоматизираните движения на редутаблите бяха толкова непредвидени, че МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ се мотаеха по игрището като мухи без глави. И ако през това време в тяхната врата падна само един гол, то се дължи само на отличната игра на вратаря им.

Гола вкара Влади в десетата минута при следните обстоятелства:

С микрофон в ръка проф. Кънчо вещо ръководеше движението на своите играчи по терена. Всяка негова дума, прошепната в микрофона, предизвикваше съответни реакции на терена: ту скок на Бобо, ту шут на Йогата, ту слалом на Сисулу, ту серия пасове на нападението… Капитанът на РЕДУТ се чувствуваше като кукловод, който с едно дръпване на конците вдига крак, ръка или глава на куклата и накрая я изхвърля от сцената.

Смущаваха го само две неща. Първото бе поведението на Митко Пеле. Единствен половин-защитникът №6 не изпълняваше безусловно диктуваните чрез Интердут заповеди. Той се клатушкаше като пиян, шляеше се безцелно по игрището и като че не чуваше нищо въпреки строгите предупреждения на капитана.

Второто смущение предизвикваха МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ. Тъй като нямаха слушалки и никой не им диктуваше как да играят, те правеха, каквото си искат. Докато топката биваше у редутаблите, всичко си течеше по мед и масло, преминеше ли обаче при МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, нещата се разваляха и проф. Кънчо не знаеше какви заповеди да даде. Ето защо, макар и с цената на безкрайни подавания, той предпочиташе да задържи топката у РЕДУТ и да не рискува да стреля срещу противника.

И тъй в десетата минута при едно от движенията, продиктувани по Интердут, Йогата прехвърли топката към Сисулу.

— … Сисулу, подай на Тото! — шепнеше трескаво проф. Кънчо. — Тото, напред! Дани, бегом към десния ъгъл! Тото, подай му! Влади, поеми от Дани, води напред, дай назад към Сисулу! Сисулу, бъди готов за стрелба! Стреляй!

И стана така: Влади пое топката и се приготви да я прехвърли към Сисулу, но кракът му, все още под знака на снощната друсалка върху моторетката, неволно докосна топката и вместо към Сисулу фалцово я прати в мрежата. Това беше толкова неочаквано, че вратарят на МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ не се помръдна дори.

Първият вик, рев на тържествуваща лъвица, повалила слон, бе на леля Гица:

— Гоооооооооооол!

ККДЖЗЗМФ поде:

— Гооооооооооооооооооооол!

Стадионът гръмна:

— Гооооооооооооооооооооосооооооооол!

ДЖЗЗМФ се прегръщаха, целуваха и плюваха фъстъци, милиционерите заиграха на прескочикобила, операторите жонглираха с камерите, директорът на Кибернетичния институт и неговите научни сътрудници скандираха „РЕДУТ като барут!“. Във въздуха летяха шапки, праскови и гевреци. Полетяха и няколко бебета. Някой запя: „Да громим неуморно, другари!“

Не се радваше един-единствен човек и това бе о.з. Храбров. Той твърде добре видя как бе отбелязан голът. Със същия успех Влади можеше да забие такава топка и в собствената си врата.

Не се радваше и единствената човекообразна маймуна в стадиона. Уплашена от неистовите ревове, мислейки, че се намира в джунглата, Ухуру трепереше и се гушеше в прегръдките на Андреа.

Ала стадионът не се занимаваше с тия две самотни единици и беснееше:

— Гооооооооооооооооооооооооооооооооол!

През зрителските редици се носеха безредни коментарии:

— Каква техника! Нов стил на игра!

— Никой не може вече да ги спре!…

— Същински машини!

— Страшни са!

— Страхотни са!

— Страховити са!

Междувременно МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ спокойно заеха местата си, а капитанът им минаваше от играч на играч и нашепваше само три думички:

— Човек срещу човек!

Играта се възобнови сред възбудените крясъци на публиката.

Няколко секунди по-късно тя бе принудена да си глътне езика. Защото картината на терена се промени коренно. Възприели новия тактически вариант, МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ се лепнаха за редутаблите, човек до човек, навсякъде, без прекъсване, сякаш бяха техни сенки. И понеже бяха единайсет, а редутаблите девет, към Тото и Влади се лепнаха не двама, а четирима!

И стана нещо любопитно: МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ се включиха в диктувания от Интердут автоматизъм на играта. Куклите на терена станаха двойки, които сякаш танцуваха в строгия ритъм на механизиран кукловод.