Хаим Оливер - Гол от засада

Няколко дълги секунди всички стояха като втрещени, после деветогласен вик разтърси гората:

— Урааа! Да живее Андреа! Да живее РЕДУТ!

Грабнаха санитарката и я запремятаха във въздуха. И не забелязаха как Ухуру се приближава до фанелките, разглежда страшното лице на емблемата, което като че приличаше на Тото, грабва ги и побягва по стадиона.

Започна гоненица. Ухуру, смятайки навярно, че мачът е започнал, се провираше със светкавичен слалом през краката на играчите и вкарваше фанелките във вратата… Докато изстреля всичките девет фанелки и отбеляза девет гола.

Миряса след последния гол и едва тогава редутаблите прибраха фанелките и се облякоха. Облякоха и нея. С една специално пригодена за нея фанелчица. Ухуру се хареса, взе да кокетничи пред публиката и за да я видят колко е красива, замаха приветливо с опашка.

Безкрайно щастливи, редутаблите се наредиха за снимка. Проф. Кънчо нагласи фотоапарата, зареди самоснимачката, изтича при другите и щрак! — ННФК РЕДУТ остана за вечни времена на кадро (виж корицата) 9 9 — Бел. ventcis .

Скоро трибуните на „Океана на бурите“ се напълниха до последното място. Очевидно тук бяха всички граждани на квартал „Редут“ между 6 и 12 години, развълнувани, шумни и любопитни. Насядали по тухлите, на тревата или прави пред плета, те чоплеха семки, смучеха бонбони, лижеха сладолед и гадаеха с колко ГРЪМ И МЪЛНИЯ ще пердаши този неизвестен и самохвален РЕДУТ.

И ето през главния вход в колона по един влязоха играчите на ГРЪМ И МЪЛНИЯ, застанаха в центъра и поздравиха с възгласа:

— Бум-тряс! Бум-тряс!

Публиката отвърна с бурни ръкопляскания.

Проф. Кънчо преброи противника: бяха 11! Всички с червени гащета, червени фанелки и разкошни футболни обувки. И бяха големи, майчице, колко големи! Сред тях нямаше нито един като Митко Пеле или Дани Берлински. Но капитанът на РЕДУТ стисна юмруци: жребият е хвърлен, връщане назад няма! Пък нали на времето Давид повалил Голиат само с един камък от прашката си?

В десет и една минута дойде съдията, развявайки лъвска композиторска грива. Сашо Фадиезов беше много поласкан от поканата да ръководи такава отговорна среща и снощи цели двайсет минути бе разпитвал сестричето си за правилата на футболната игра, така че сега се чувствуваше напълно подготвен. За свирене си донесе камертона.

Пристъпиха към предварителните ритуали. Хвърлиха жребий за вратите, определиха времетраенето на мача. Само Фадиезов попита защо РЕДУТ е с осем играчи и проф. Кънчо отговори, че отборът му не се нуждае от повече хора. А на въпроса, кой е резервата, проф. Кънчо посочи Ухуру.

— Но това е маймуна! — удиви се съдията.

— Не, това е маймуноподобен човек! — отвърна проф. Кънчо. — И е редовен член на нашия отбор.

Съдията повдигна рамене, но не каза нищо.

Двата отбора заеха местата си. ГРЪМ И МЪЛНИЯ се разположи по класическата схема 2-4-4, а редутаблите съгласно снощното решение в 1–7, тоест на вратата остана Льонка, а другите минаха в центъра.

Сашо Фадиезов пъхна камертонната свирка в устата, погледна часовника си, вдигна десница. Публиката замря.

… А там, в централния сектор на трибуната, седеше Бобо Черното око и не вярваше на очите си: на терена той виждаше не кого да е, а тъкмо ония, които го бяха пленили в Бункера: РЕДУТ, който той търсеше под дърво и камък, РЕДУТ — кандидата за световен първенец! Бобо се преизпълни с противоположни чувства: гняв към тия осем момчета, че са го излъгали, и радост, че ги е открил най-после. И не знаеше в чия полза да вика.

Още по-назад, под зеления плет, се бе сгушил Млечния зъб. Положил бележник на белите си коленца, той внимателно наблюдаваше редутаблите, готов да си записва всичко, отнасящо се до тяхната игра.

Изведнъж просторът се огласи от приятен звук ла, сякаш се даваше тон на симфоничен оркестър за настройване на инструментите. В първия миг никой не разбра, че това е съдийската свирка, но когато видя как Тото Тотото се понася напред, публиката скочи на крака.

Мачът започна.

И завърши.

С резултат 8:0.

За ННФК РЕДУТ. Както бяха предсказали звездите на Йогата.

Съмнявахте ли се в победата? Аз не. Бях на този мач и без да преувелича, мога да кажа, че това беше един примерен урок по футбол, който редутаблите даваха на света, една демонстрация по спортно майсторство, издръжливост, бързина, твърдост, ловкост, колективност и интелигентност.

Не зная кого най-напред да похваля! Дали Льонка Пантерата, който безстрашно плонжираше пред вратата и не допускаше никаква топка в своята мрежа? Или Йогата, който като непреодолим бент възпираше всички опити за противников пробив? Или Сисулу Софийски, който така летеше в зоната на лявото крило, че беше невъзможно да бъде стигнат? Или проф. Кънчо, който умно се пласираше навсякъде, като истински командир разпределяше топките и създаде сума ти голови положения?