Хаим Оливер - Гол от засада

— А може ли да вземем малко допинг? — попита Митко Пеле, като се прозя.

— Никакъв допинг! — отсече проф. Кънчо. — Само със собствени сили.

Митко Пеле загадъчно се усмихна.

Пръснаха се безшумно. Зала „Фестивална“ утихваше от последния естраден концерт. Улиците обезлюдяваха. Настъпваха последните часове преди първото сражение на РЕДУТ. Ето как минаха те за редутаблите по реда им в отбора:

В къщи завари само двамата си братя, засмени като него.

— Какво ново? — попитаха те.

— Утре е първият ни мач — отвърна той и се засмя.

— Гледай да не ни посрамиш! — казаха те и се засмяха.

— Добре, ама хайде тренирайте ме и вие малко! — примоли се той и се засмя.

— Добре! — казаха те и се засмяха.

Дръпнаха завесата между стаята и хола, Льонка застана пред прозорците и братята започнаха да му бият дузпи от различни положения, отначало с вълнените кълбета на мама, след това с нейните модни шапки и накрая с възглавниците. Докато едната възглавница се разпра и стаята се напълни с бял пух като снежинки по Коледа.

Тримата братя неудържимо се смееха. Когато мама и татко се прибраха, те също си умряха от смях…

Познавайки добре таткото, те предпочетоха да не влизат в къщи през главния вход. За щастие прозорецът беше отворен…

Стаята тънеше в мрак. Беше тихо, някак си неприятно тихо.

— Хайде, лягай! — прошепна проф. Кънчо.

— Гладен съм! — отвърна също тъй шепнешком Митко Пеле. — Искам си хилядата калории!

— Потрай! Нека татко и мама заспят.

Половин-защитникът се гмурна в леглото заедно с обувките, а капитанът запали лампата.

И косата му се изправи на главата.

Точно отпред, скръстил ръце на гърди, по фланелка и с фуражка, стоеше старшина Марко. До него на стола лежаха три смачкани яйчени черупки…

— Къде сте били досега? — попита старшината със смразяващо спокойствие.

— На заседание — отвърна проф. Кънчо.

— Заседава се през работно време, а не нощем! — каза компетентно старшината.

— Да, ама ние заседаваме извънредно — обади се Митко Пеле. — Готвим се за утре.

— Кои сте тия „вие“?

— Ние, ре… — започна лекомислено Митко Пеле, но Кънчо, го прекъсна:

— Ние, от кръжока по физика.

— Тъй! — избоботи старшината, поомекнал. Той винаги омекваше, когато чуеше от устата на първородния си син думата „физика“. Той показа черупките: — А това какво е?

Излишно беше да се лъже и проф. Кънчо отговори откровено:

— Това е от битката с леля Гица.

— Тъй, тъй, от битката с леля Гица. И с яйца! Хората в Пакистан умират от глад, а вие водите битки с белтъчини! Не ви е ли срам?

— Тя започна първа! — упорито възрази проф. Кънчо. — Ние си правехме демонстрации по метафизика, а тя ни заля с вода без предупреждение.

— Каквоо? — скочи старшината. — Метафизика?

— Да, татко. Гошо Йогата знае да прави черни магии.

Старшината се хвана за главата и запъшка:

— Метафизика! Магии! И това говори моят син, бъдещ физик, ученик на Айнщайн, член на кръжока по електроника в Двореца на пионерите! Ох, с какво съм заслужил тази тежка съдба!

На сина-професор му стана жално за бащата-студент.

— Татко — каза той, — ти недей мисли, че аз вярвам на магии. Само Йогата. Аз съм за науката и даже се съревновавам с него. Като направя цар-шоко… — И млъкна, усетил, че отива твърде далеч.

— Точно тъй, сине — каза назидателно бащата. — Ти си длъжен да покажеш на твоя глупав приятел Гошо, каква е силата на науката. — Погледът му попадна на черупките, той се намръщи: — А на гражданката Гица апартаментът е заприличал на омлет. Тя настоява да ви предам в педагогическата стая. И е права! Защото вие сте станали хулигани, по-лоши дори от ония, дето пръскат нелегални позиви и мацат квартала с шоколад. То се е разбрало, че вашето възпитание трябва да поема аз. Майка ви е много мекушава. Така че от утре няма да правите нито крачка без мое разрешение!

— Но, татко… — промълви проф. Кънчо, изтръпнал, — ние ще съставим тимуровска команда и ще пребоядисаме апартамента на леля Гица и даже…

Но старшина Марко вече не слушаше.

— Значи, да се разберем! — каза той. — Утре е неделя. Като първа възпитателна мярка няма да излизате никъде! Ще помагате на доктора да прави сладко. Днес купих четирийсет кила вишни и трябва да се изчистят. И ако сте прилежни, утре вечер ще ви водя на градински концерт на духовата музика на софийските пенсионери.

Студени мравки полазиха по гърба на проф. Кънчо.