Хаим Оливер - Гол от засада

— Ама, татко, моля ти се, недей… — започна той, но вратата хлопна зад старшината.

Капитанът на РЕДУТ остана сред стаята, неспособен да направи едно движение.

Митко Пеле пък бръкна в дупката на дюшека и напипа стъклената тубичка с червения етикет. Всичко беше в ред!

Тази нощ той дълго стоя под телескопа, разчитайки по звездите резултата от утрешния мач. Но беше разсеян и не виждаше безкрая на космоса. Пред очите му все още се разиграваше днешната сцена с маймунката и в ушите му още звучаха обидните крясъци: „Тоя не е никакъв йога!“

Отмести очи от телескопа и се замисли. На гърлото му бе се загнездила буца. Не му се спеше. Не му се ядеше. Даже кебапчета…

В къщи той завари истинска тревога. Баба Зора звънеше по всички телефони, в милицията, в бюро „Справки“, в „Загубени вещи“, и питаше не е ли намерено момченце с бяло лице, китайски очи и коприненоруса коса, което отговаря на повикването „Данчо!“ В същото време дядо Анжел сновеше с колата из кварталните улици и сърцераздирателно зовеше: „Данчоо! Данчоо!“

Като го видя, баба Зора се разплака, попита го не е ли гладен, не му ли се спи, иска ли нещо специално, на което Дани отговори, че да, иска, ако може, хиляда калории във вид на кебапчета и баба Зора се разтича и опече 16 кебапчета, от които Дани дисциплинирано изяде само 4 и после легна да спи.

Той се промъкна тихо в килерчето си. От съседната стая идеше хъркането на вуйчото; през прозорчето прозираха краката на минувачите, които вървяха по осветения тротоар.

Седна на твърдия миндер, въздъхна дълбоко. Лицето му изведнъж загуби глуповатия си израз и стана тъжно, много тъжно. Той дълго седя замислен, после уморено свали футболните си обувки. Под тях петите бяха набити, палците — покрити с мехури. Той избърса праха от обувките и ги пъхна прилежно под миндера.

Защото му бяха единствени! За зиме и за лете, за делник и за празник. Беше му ги подарила майка му при една от редките им срещи в оная студена хотелска стая, където бе отседнала с другия си мъж… Беше ги донесла от чужбина и смяташе, че ще зарадва сина си, когото бе изоставила преди много години… И не подозираше, че други обувки той няма… Но и какво ли друго знаеше тя за него?

Тото почувствува силен глад. Спомни си указанието за зареждането с енергия от хиляда калории, стана и на пръсти влезе в кухнята. Без да пали лампа, вдигна капака на сандъка, бръкна, напипа кора хляб, извади я. Капакът трясна. Оттатък хъркането секна. Чуха се тежки стъпки, ярка светлина обля кухнята, на прага се появи вуйчото — огромен, намусен, с увиснали под корема измацани бояджийски панталони.

— Пак ли? — изръмжа той. От него лъхна на ракия. — Ушите ми ще изядеш! Вместо да работиш, скиториш с разни ми ти нехранимайковци! Остави хляба!

Тото помисли за утрешния мач и за головете, които трябва да вкара, помисли си, че отново ще трябва да закуси само сладолед от малини, и разтвори юмрук. Хлябът падна върху сандъка. После мълчаливо се върна в килера. Седна на миндера, замисли се. Опита се да си представи образа на баща си, когото едва познаваше, не успя. Представи си и майката, но я съзря в хотела с другия мъж и от това му стана още по-криво. Поиска да плаче, но сълзите не искаха да дойдат. Тогава неочаквано и за себе си дори той решително измъкна изпод миндера обувките, сложи си шалчето с надписа ТОТО и безшумно излезе в нощта.

Улицата беше пуста, тъжна и прохладна. Той се затича към „Океана на бурите“.

Случи се тъй, че тази вечер бащата, леяр в Кремиковци, и майката, телефонистка в пощата, бяха дежурни и той имаше на разположение много часове за зареждане с енергия.

Обикновените хора се зареждат с енергия, като се хранят, почиват и спят. Влади има толкова много излишна енергия, че за да я доведе до нормално равнище, трябва да изразходва известно количество от нея. Ето защо сега той се втурна в бесен крос по стълбището от първия до дванайсетия етаж и обратно тъкмо пет пъти, като падна седем пъти и получи три синини. После взе въжето и скача петстотин и шест пъти.

Поуталожен, Влади измъкна кокошката, която майка му бе опекла за утре, и я схруска без остатък заедно с костите.

Двамата погълнаха точно по хиляда калории: Черното момче — яйца с кисело мляко, Човекоподобната — лешници с мед. После си легнаха, прегърнати, и заспаха. По човешки.