Хаим Оливер - Гол от засада

Не спеше Андреа. В тишината на нощта, сгушена в малката си стаичка, тя бродираше някаква фанелка.

Не спеше и Бобо Черното око. Дочул за утрешния мач, той си мислеше как да се промъкне в „Океана на бурите“ и се свърже най-после с прословутия РЕДУТ, за да натрие носа на ония хлапета от Бункера, които така дръзко се бяха отнесли с него.

Спокойно спяха единайсет малячета с млечни зъби. Спяха със съня на праведните. И не знаеха те, че един ден ще станат причина за неудържими сътресения в нашия квартал и ще отклонят футболната история в неочаквана посока.

В този исторически неделен ден пръв се събуди Тото Тотото. Стресна го един локомотив, който маневрираше зад „Океана на бурите“.

Той замаяно се огледа, учуден, че се намира тук. После видя дърветата и разбра. Изправи се, обу се. Спомни си указанието, че преди мача трябва да вземе топъл душ, отиде до чешмата и плисна лицето си със студена вода. Спомни си още, че трябва да изпие чаша какао, и стомахът му се сви. Наоколо нямаше жива душа, павильонът за закуски беше затворен, пък и да беше отворен, какво от това… Върна се в стадиона, захлупи лице на колене и горчиво заплака.

Когато в осем и половина се появиха проф. Кънчо и Митко Пеле, той не плачеше, а правеше гимнастически упражнения.

— Хип-хип! — поздравиха новодошлите.

— Ура-ура! — отвърна Тото и изтърси боровите иглички от панталоните си.

Пристигнаха Сисулу Софийски и Ухуру Неандерталска. Маймунката мигновено се нахвърли върху Тото с некрасивото намерение да го одраска, Тото не й остана длъжен и така я перна, че тя се търкулна върху сгурията. Едва ги разтърваха.

С трясъка на летните си кънки в стадиона се втурна Влади Моторетката, обявявайки, че прави сутрешно зареждане с енергия.

Дойде Андреа, мъничка и тиха, празнично облечена, с черна плитка над едното рамо и торба на другото. Като я запитаха какво носи, тя само се усмихна загадъчно.

Появи се Йогата с магическата пръчка в ръка. Веднага го наобиколиха:

— Какво казаха звездите?

— Ще бием! — отвърна той.

— С колко?

— Между 1:0 и 10:0. Не можах да прочета точно, беше облачно.

В осем и петдесет влезе, премятайки се през глава, Льонка Пантерата.

— Ура-ура! — извика той и се засмя.

Последен дойде Дани Берлински, елегантен, с жълтите пантофи и кожените панталони.

Както виждате, въпреки всички премеждия редутаблите бяха тук на уречения час, построени в централния кръг на стадиона. На десния фланг стърчеше Влади, на левия стоеше Ухуру, зад редицата се криеше Андреа.

Капитан проф. Кънчо пристъпи напред и произнесе следното слово:

— Другари редутабли, след един час ние ще се хвърлим в една от многото славни битки, които ще ни отведат до Мюнхен, където ще отмъстим за поруганата спортна чест на родината и ще се прочуем за вечни времена. Питам ви: преизпълнени ли сте с решимост да разгромим противника?

— Преизпълнени сме! — отвърнаха редутаблите като един.

— Спахте ли девет часа?

— Спахме! — извикаха всички, включително Тото Тотото.

— Погълнахте ли хиляда калории?

— Погълнахме! — извикаха всички, включително Тото Тотото.

— Погълнахме! — добави и Ухуру.

— Питам ви готови ли сте да се борите до последна капка кръв?

Тото вдигна ръка:

— Какво има? — попита капитанът.

— Искам сладолед! И кифла!

— Не може ли след мача? — ядоса се проф. Кънчо, виждайки как един мизерен сладолед нарушава тържествеността на момента.

— Искам сега! — Тото нахално изкриви устни. — Иначе няма да играя!

Възмутен, Влади се нахвърли върху нарушителя на дисциплината, но проф. Кънчо го изпревари:

— Стой! — Той бръкна в джоба и извади няколко монети. — Андреа! Иди до павильона и купи сладолед и кифла!

Мълчаливо изчакаха Тото да погълне закуската си. Проф. Кънчо броеше с пръсти останалите в джоба пари и се чудеше откъде ще набави похарчените. И само Ухуру не сдържаше нервите си и непрекъснато се заканваше на Тото с юмручета.

Свършил да яде, Тото облиза пръсти и облекчено въздъхна:

— Е, сега съм готов!

Появиха се първите зрители и капитанът направи последен преглед на играчите. Двама бяха със сандали, четирима с гуменки, Дани с лачените си пантофи, футболни обувки имаше само Тото! Какво да се прави, съдбата бе лишила РЕДУТ от злато!… В този момент обаче стана нещо интересно: без да каже дума, Андреа отвори торбата и извади девет бели фанелки. Разгърна една и я показа. На предната й страна бе извезана емблемата на отбора: страхотно озъбено лице и отгоре с внушителни букви: РЕДУТ.