Хаим Оливер - Гол от засада

— Даа! — закрещяха отвсякъде. — Магията с маймуната! Маймуната!

И заскандираха, пляскайки с ръце:

— Май-му-на-та! Май-му-на-та!

Единствено негърчето с къдравата коса не пляскаше, едва сдържайки онова нещо, което се мъчеше да изскочи изпод коленете му.

— Добре! — извика проф. Кънчо. — По желание на публиката ние пристъпваме към опита с маймуната. Маестро, моля!

Замаян и уплашен, Йогата се впусна в рискования опит с чувството, че в тази обстановка на неверие едва ли ще се получи нещо. Той свали кукумявката и черепа от сандъците, вдигна капаците и направи тайнствен знак с магическата пръчка.

— Моля, двама свидетели да дойдат и проверят дали в тия сандъци А и Б има двойни дъна! — провикна се проф. Кънчо.

Двама свидетели скочиха и опипаха сандъците. Двойни дъна нямаше.

— Внимание! Сега чиракът-магьосник ще изчезне в сандъка А.

Йогата хвана за ръка чирака-магьосник и го натика в сандъка. Митко Пеле се сви полусънен, скръсти ръце и облегна глава на дъските. Йогата го захлупи с капака и постави отгоре кукумявката.

— Сега — съобщи проф. Кънчо, — след като чиракът-магьосник е изчезнал в сандъка А, Йогата ще направи черна магия и в сандъка Б ще се появи маймуна. Маестро!

Настъпи напрегната тишина. Всички впиха очи в Йогата. Горе леля Гица трепереше от възбуда. До нея лежаха два легена…

Йогата чукна кукумявката с вълшебната тояжка и изрече гробовно:

— О, велики Вишну Девананда! Дай ми сили да превърна този човек в маймуна! Дхиана-самадхи-дхарани!

Тишина! Времето и пространството се изпълниха със загадъчно дихание.

Йогата завъртя тояжката над сандъка Б и погледна в него: маймуната още не бе се появила. Той повтори заклинанието:

— Вишну Девананда, помогни ми да превърна този човек в маймуна! Дхиана-самадхи-джарани!

Пак тишина. И пак Йогата направи магически знак над сандъка Б и пак сандъкът Б беше празен.

Пронизителен вик проряза времето и пространството:

— Лъжци! Никаква маймуна няма! Уу!

— Уууу! — подхванаха други и над двора се понесе вой — Уууу!

Зрителите наскачаха, втурнаха се напред, ритаха талпите, рушеха тухлените седалки, мятаха камъни по завесата и сандъците, крещяха:

— Ууу! Лъжци! Ууу! Върнете ни парите и яйцата! Ууу!

Тогава стана чудото.

През завесата се появи маймуна!

Да, истинска маймуна! Дребна, с глава като на човече, с живи, лукави очички, стригана коса, дълги лапи и опашка цял метър.

Тя скочи гъвкаво над сандъка А, с един удар повали кукумявката, метна се върху сандъка Б, сви опашка на кравай, вдигна лапички и обгърна с презрителен поглед развилнялата се човешка сган, която се държеше така, както никога маймуни не биха се държали в джунглата.

Зрителите се вкамениха.

Най-изненадан беше Йогата. Едва не си глътна езика. Няколко секунди стоя неподвижен, ококорил очи зад очилата, после плахо се приближи до сандъка и протегна ръка, за да пипне това нещо, което му се виждаше като привидение. Маймунката се засмя, изскимтя, навярно каза „Здравей!“, и също протегна дясната си лапа.

Това бе сигнал за такъв взрив от ръкопляскалия и ревове, че старшина Марко, който се намираше в кабинета си, се стресна.

— Бравоо! — крещеше тълпата. — Урааа! Да живее Йогата!

Гошо се кланяше, а маймуната върху сандъка Б възторжено махаше опашка.

В този миг се изля пороят.

Отначало зрителите помислиха, че вали, и погледнаха нагоре, но небето беше безоблачно. В следващия миг от третия етаж се изля нов водопад… Последва още един леген и още един…

Някой писна. Някой побегна. Настъпи паника.

А от прозореца продължаваше да се лее водата на отмъстителната леля Гица.

Изведнъж — кой знае кой пръв направи това, може би Влади — към третия етаж полетя едно яйце. То направи елегантна траектория и се пръсна върху страничното стъкло. Полетя второ, трето… След няколко секунди десетки ръце грабваха крехките бели гранати от кошницата и ги отправяха към врага, барикадирал се там горе зад своите легени. Някои влитаха право вътре и експлодираха на пода и върху леглото. Други се взривяваха по стъклата, перваза, фасадата и образуваха живописни жълти шарки. С една дума — красиво!

Когато и последното яйце бе хвърлено, редутаблите и техните гости побягнаха, като понесоха сандъците, кукумявката и другия магьоснически реквизит. Вкопчила се на рамото на Йогата, маймунката също бягаше на простор.

Спряха чак зад зала „Фестивална“. Задъхани и уморени, те положиха сандъците на земята, наобиколиха Йогата и захласнато се загледаха в маймуната.