Хаим Оливер - Гол от засада

— Слушай, пленнико! — каза Йогата. — Ти сигурно лъжеш на ум и затова не мога да прочета цялата истина в мозъка ти.

Неочаквано Влади Моторетката изблъска Йогата настрана и закрещя в лицето на Бобо:

— Хайде бе, какво толкова му цепим басма! Да го затворим тук до довечера и всичко ще си каже!

— Няма да ви кажа! — разсърди се Бобо. — Няма да ви кажа, защото само се хвалите, че имате апарат за лъжата, а сте пъзльовци и един скалп не можете да свалите! Да дойдете веднъж в Пловдив и ще видите вие, като събера всички индианци и изровим томахавката на войната, ще се наакате от страх!

Такова оскърбление никой никога не бе нанасял на редутаблите и те стояха втрещени пред пленника, който продължаваше да вика:

— И даже тука, като открия тайната организация, която търся, ще ви обява война, ще ви разгромя, ще превзема това скривалище и в него ще си направя клуб на футболен отбор.

Настана тишина. Отвън долетя бръмчене на самолет.

— Ама ти футболист ли си? — попита проф. Кънчо.

Бобо вдигна пренебрежително рамене:

— Аз съм най-големият полузащитник на всички времена в Пловдив.

Пак тишина. Йогата кихна. Кихна Влади. Кихна и Льонка. Проф. Кънчо попита:

— Искаш ли да играеш в нашия отбор?

— Не! — отвърна индианският вожд. — С пъзльовци не играя!

Влади вдигна юмруци. Атмосферата в подземието се изпълни с взривно вещество.

В този критичен момент Митко Пеле, който пазеше пред вратата, извика:

— Милиция!

Редутаблите се изпариха. Бобо Черното око остана сам, с вързани на гърба ръце.

На входа се показа старшина Марко. Той надникна вътре, видя изправения в полумрака пленник и изненадано възкликна:

— Я, това било пловдивчанчето! Какво правиш тук?

— Играя си на жмичка — отговори Бобо.

— С кого?

— Сам.

— Нямаш ли си приятелчета?

— Не ми трябват!

— Добре, добре, играй си! — каза старшината и си отиде, мислейки, че пловдивското гостенче трябва да е много нещастно, щом като си играе само. И си обеща да го запознае със своите синчета.

После продължи обиколката си из квартал „Редут“, за да търси РЕДУТ.

Останал отново сам, Бобо приклекна пред циментовото стъпало и както бе чел неведнъж в романите на Майн Рид, енергично затърка върху острия ръб канапа, с който бяха вързани китките му, докато го протри и скъса. Изправи се, горд, че е устоял на заплахите на непознатата организация и че е успял да се измъкне невредим от схватката, макар и разочарован, че не са му взели скалпа…

Заедно с това в сърцето му се зароди някакво неясно чувство на симпатия към тия седем момчета и едно момиче, чувство, което не можеше да си обясни.

Излезе на свобода и продължи да търси РЕДУТ…

Цяла седмица изтече след тия драматични събития. За квартал „Редут“ тя бе много напрегната седмица.

Напрегната за чистачите, които все още се мъчеха да отстранят шоколадените петна от стъклата на Института по кибернетика.

За старшина Марко, който продължаваше да търси авторите на нелегалните позиви.

За Бобо Черното око, който бе останал отново сам. Най-напрегнато премина тя за редутаблите. Тия седем дни бяха период на преизпълнение на план-графика по всички показатели: уроци по немски език, всекидневни тренировки в „Океана на бурите“, аклиматизация на Витоша, акции за попълване на фонд „Екипи и кърпи за бърсане на пот“ и пр.

Но докато тренировките вървяха отлично, фондът застрашително изоставаше. Ето защо на осмия ден проф. Кънчо свика общо събрание с една точка в дневния ред: „Пари!“

Седяха на сгурията, гледаха краката си и въздишаха. С изключение на Тото Тотото, който имаше футболни обувки, всички бяха обути било в гуменки, било в сандали, а Дани Берлински носеше германските си лачени пантофи.

— Пари! — сърцераздирателно продума проф. Кънчо.

— Дайте ми пари и аз ще победя всички отбори! — заяви Йогата.

Всички го изгледаха с удивление и той побърза да поясни:

— Това го е казал Наполеон, когато тръгнал да запали Москва.

— Да, ама пак яде бой от Съветския съюз като във филма „Война и мир“! — забеляза Тото, с което доказа, че не гледа само ковбойски филми.

— Колко имаме в касата? — попита проф. Кънчо.

Льонка Пантерата, който освен вратар беше и касиер, извади бележника си и прочете:

Като прочете последната цифра, Льонка се засмя.