Антъни Бруно - Лоша кръв

Госпожа Карлсон се намеси в отчаян опит да спаси положението:

— Госпожа Тоци работи във Вашингтон. Търговски представител ли казахте?

— Да, представлявам няколко британски концерна. — Остави го без подробности. Нека въображението на младия Халбасян да си попълва недоизреченото. Много хитро.

Госпожа Карлсон се лепна за Халбасян като квачка, държейки го плътно под крилото си далеч от Тоци.

— Те държат апартамент във Вашингтон. Госпожа Тоци стои повечето време там, а работата на господин Тоци често го отвежда в столицата.

— Колко време ще прекарвате в действителност тук? — Халбасян отправи въпроса си към Тоци. Малкият пикльо не можеше добре да прикрива чувствата си.

Тоци отвори уста да отговори, но Роксан го прекъсна, преди да е успял да направи още поразии:

— Ами освен че съм основно в окръг Колумбия, аз пътувам доста, както и съпругът ми, когато го изпратят. Трудно е да се каже колко време ще прекарваме тук в Хобокен. — Тя погледна към Тоци, умолявайки го с очи да не проваля всичко. — Може би две седмици в месеца?

Тоци сви рамене:

— Понякога повече, понякога по-малко. Зависи от работата.

Младият Халбасян кимна и погледна Тоци накриво. Или се опитваше да съчини как да се отърве от него и да вземе само нея, или се чудеше как тарикатски да пусне апартамента за седмиците, през които няма да са там, алчното му лайно.

— Апартаментът наистина е супер — избълва изведнъж Роксан към Тоци. — Видях няколко чудесни отпечатъка на Лора Ашли, които много ще си подхождат с персийския килим. А не мислиш ли, че онзи бюфет от рендосани чамови дъски, който видяхме в Дилингъмз, е идеален за столовата? Ей там?

Халбасян помръдна острия си миши нос и повдигна вежди. Миришеше му на прекрасно английско сирене „Чедар“. Пак се канеше да лапне стръвта. Тоци покри устата си с пръсти и се ухили.

— И портретът на дядо над камината? С кожените кресла от двете страни. — Тя се обърна към Халбасян и започна да бълва направо към него: — Ще трябва да дойдете на чай, когато се настаним. Истински английски чай край камината. Аз правя най-вкусните кифлички, господин Халбасян.

Мръсният малък мишок отпусна лицето си. Той се мислеше за Алистър Кук 23 23 Алистър (Албърт) Кук (р. 1908 г.) — американски журналист, роден в Манчестър — Англия, занимавал се с филмова критика, коментари за „Таймс“, „Дейли Херълд“, „Гардиън“ и Би Би Си. — Б.пр. , а огънят бумтеше зад гърба му. Кифличките го направиха. Тя беше права. Съвсем е откачен по дивотиите с британски произход.

Той погледна бързо Тоци и после спря очите си върху нея. Физиономията му лъщеше като на някой току-що поел страхотна доза наркотик.

— Какво мога да кажа, госпожо Тоци? Вие сте чудесни. Ще се погрижа да изпратят формулярите в кабинета на госпожа Карлсон в понеделник.

— Супер!

— Чудесно! — каза госпожа Карлсон с нескрито облекчение.

— Сигурен съм, че ще ви хареса тук — каза Халбасян. Той подаде ръка на Роксан, а после с нежелание я предложи на Тоци.

Тоци се усмихна и стисна ръката му:

— Само едно нещо, господин Халбасян. Онзи боклук в задния двор — кога ще бъде почистен? — Не пускаше ръката на Халбасян. Не можеше да преодолее изкушението.

— Скоро.

— Колко скоро?

— Съвсем скоро.

— Надявам се.

Накрая Тоци пусна ръката му. Халбасян не си позволи да трепне пред тях, но ръката му изглеждаше доста зачервена.

Сега свиреха „Тарантела“, което беше истинска благословия, понеже нямаше текст. Когато пееше, мършавият китарист завършваше фразите си с провиване около нотата, преди да се задържи на нея, нещо като изкривен запис на Дийн Мартин 24 24 Дийн Мартин — известен американски естраден певец от 60-те години. — Б.пр. . Китарата му също не беше съвсем настроена и не обръщаше абсолютно никакво внимание на ритъм синтезатора, който почукваше бърз такт на самба. Партньорът му акордеонистът изглеждаше досущ като Дом де Луис. Беше по-добрият музикант, но свиреше адски силно. Братовчедът на Тоци — Сал — вземаше уроци по акордеон, когато бяха малки. Щом Сал стана на дванадесет години, му купиха усилвател. Испанска жена, обичам те колкото целия квартал. Акордеоните с усилватели трябва да бъдат включени в Женевската конвенция.

На отсрещната страна на масата Роксан извади месото от една мида и изхвърли черупката в празната чиния помежду им.

— Халбасян ще промени решението си. Не те харесва.

Тоци погледна към окачените на стената пластмасови гроздове и бутилки кианти. Бутилките опасно вибрираха благодарение на акордеона.