Антъни Бруно - Лоша кръв

— Ако вашият съсед скочи от Емпайър Стейтс Билдинг, господин Тоци, бихте ли го последвали?

Тоци потисна усмивката си. Ако вие сте съседът, госпожице Ийстлейк.

— Значи казвате, че нямате никакви японски гувернантки.

— Наистина не. И, моля ви, не ги удостоявайте с названието гувернантки. Това, което са в действителност, е чистачки, гледащи същевременно и децата.

Тоци забеляза, че колкото повече се ядосва, толкова повече избледнява акцентът й.

— Е, щом не представлявате тези японски момичета, тогава кой?

— Съжалявам, г-н Тоци, но проклета да съм, ако започна да работя като тяхна информационна служба. Току-що загубих много добра клиентка, понеже гувернантката, която осигурих, не желае да мие пода. Тази жена ми каза, че японката на етърва й миела пода, та даже и прозорците. Чистенето на прозорците не е гледане на деца, господин Тоци. Да гледаш деца, значи да се грижиш за тях и точка. Доста бизнес ми пропадна заради тези японки. На по-ниска цена са, да си говорим честно. Ако искате да минете евтино за сметка на детето си, тогава наемете японка, но ако наистина сте загрижен за дъщеря си, както предполагам, вие ще изберете една добре подготвена гувернантка.

Речниковият й избор като че ли свърши. Може би е прекарала в Америка доста време. Смесването на акцента с американската конструкция на фразата обаче беше много секси. Биваше си я.

— Госпожице Ийстлейк, трябва да ви обясня някои неща. Аз в действителност не търся гувернантка.

— Моля? — Очите й се свиха в цепки. Още малко, и щеше да изпадне в пълна ярост.

Той извади легитимацията:

— Работя във Федералното бюро за разследване. Събирам информация по един случай.

Тя погледна свирепо към легитимацията, а после и към него:

— А какво, по дяволите, наистина търсите? Защо ме заблудихте?

Съжали, че й каза истината. Видът й говореше, че вече изобщо не й допада.

— Вижте, това, че телефонът ми не звъни непрекъснато, не означава, че времето ми е изцяло на ваше разположение. Трябва да върша доста неща, за да държа този бизнес на повърхността, и не желая властите да се бъркат. Не са ми нужни такива усложнения. Аз наистина се грижа за децата. Интересувам се от нуждите им, особено на онези, зарязани от родителите им, които са толкова прекалено заети, че не могат да се притесняват и за тях. Сигурна съм, че не разбирате нищо от тази работа, но аз разбирам и мисля, че това е важно. Ето защо не мога да възприема наглостта ви да дойдете тук и да ми разправяте тази глупава история, да дрънкате за яп…

— Ау! — той вдигна ръце в знак, че се предава. — Съжалявам за историята, но тя ми беше нужна, за да разбера дали всичко ви е както трябва.

— О… и „както трябва“ ли е? — Сега беше много саркастична.

— Отлично.

— Чуйте, през цялото време, откакто сте дошли, ме зяпате като куче пържола. Не сте много хитър за агент на ФБР. Хванах ви да се взирате в пръстите ми в търсене на венчален пръстен. Нямам нужда от изгладнели за секс тайни агенти, които нахлуват в кабинета и ми досаждат.

Идеята внезапно изплува в главата му. Заговори, преди да се замисли и откаже от нея:

— Имате ли нещо против да ми направите една много голяма услуга? — каза той, прекъсвайки я, преди да започне отново.

Очите й се разшириха в недоумение.

— Каква невъобразима наглост! — прошепна жлъчно. — Вие сте истински шедьовър, господин Тоци.

— Знаете ли, може да успея да ви помогна по отношение на тази японска конкуренция — каза той, без да му е ясно какво точно може да направи за нея. — Всичко това е свързано със случая, върху който работя. Можем да поговорим за него сега, а после да излезем на вечеря. Моят вариант на извинение за натрапването. Как ви звучи?

Крайчетата на устните й се бяха повдигнали. Заинтригува се. Тоци не бе на себе си.

— А какво стана с услугата? — попита тя, като го гледаше с навъсена усмивка. — За какво става въпрос?

— О, не е кой знае какво. Ще се заемем с това, когато тръгнем за вечеря.

Тя се облегна назад и скръсти ръце върху гърдите си. Огледа го внимателно, без изобщо да бърза, дарявайки го отново с навъсената си усмивка. После тя изведнъж се засмя широко и показа пак разстоянието между зъбите си.

— Изяснете се, господин Тоци. Може да ми стане интересно.

Тоци усети горещина по бузите си. Това разстояние беше много привлекателно.

— Как мислите, госпожо Тоци? Всичко ли е така, както го е описал съпругът ви? — Светлината от тавана се отразяваше в големите й очила и я правеше да изглежда още по-гротескна, отколкото беше.