Антъни Бруно - Лоша кръв

— Ъммм — кимна Тоци с ръмжене.

Роксан изцъкли очите си насреща му, като че ли пак беше сторил нещо нередно. Толкова ли очевидни бяха предубежденията му към хората на парите? Той пусна топла усмивка към хлапака за компенсация.

Роксан започна да пуска мехури:

— Няма нищо, господин Халбасян. Не чакахме дълго — забълва с британския си акцент. Сигурно смяташе, че младият Халбасян ще го налапа като топъл, хляб, както повечето американци с претенции за богатство и влиятелност. Така му беше казала в колата по пътя насам. Всички считат, че това придава висока класа, напомня за „Театър на класиката“, твърдеше тя. По дяволите, ако това ще му помогне да получи проклетия апартамент, да налива по-гъстичко.

Тя се беше приближила с една крачка към страшилището:

— Трябва да ви кажа, господин Халбасян, че сме направо влюбени в този апартамент. Ремонтът е направен толкова сполучливо. Мисля, че жилището е направо супер.

Лицето на Халбасян светна като на Мъничкия Тим в утрото на Коледа. Налапа куката, малкото му шаранче. Тоци беше очарован.

Младият Халбасян стисна длани зад гърба си и изпъчи гърди:

— Много се радвам, че го харесвате, госпожо Тоци. Доста труд отиде за подновяването на тази сграда. Склопен съм обаче да мисля, че един ремонт не е пълен, докато не бъдат подбрани и обитателите. Аз страшно разбирам от приятна среда. Считам, че това е много, много важно. Ние търсим хора, способни да се влеят в приятната среда, към която се стреми новият Хобокен.

Малкото лайно сваляше ли я или какво? Луд ли беше? По дяволите! Цял проблем е, че децата се захващат с неща, присъщи на възрастните. Те не разбират от намеци като мускулите на челюстите, които сега Тоци усещаше как са изпъкнали на лицето му. Ето така си пострадват дечицата.

— Кажете, господин Халбасян — намеси се Тоци, — да не би под приятна среда да искате да кажете, че давате жилища само на бели, издигащи се в кариерата хора? Или всъщност се опитвате да смесвате наемателите си — черни, бели, испаноезични, индианци, богати, бедни — за създаване на по-бохемска среда?

— Мисля, че не ви разбирам, г-н Тоци.

— Ами не са много хората, които могат да си позволят подобен наем. Струва ми се, че вашата „приятна среда“ ще трябва да е съвсем юпи, за да можете да получите тези… подобни наеми.

Напрегнатата тишина показваше, че всички са разбрали накъде бие Тоци. Халбасян погледна Роксан и госпожа Карлсон, после зяпна Тоци. Изглеждаше много сърдит. Като хлапе, злепоставено пред учителката, в която тайно е влюбено. „Е, какво искаш от мен? — мислеше Тоци. — Не съм ти казал, че не си дорасъл да изнудваш с наеми и да бъдеш расист.“

Виждайки, че комисионата се изпарява пред очите й, госпожа Карлсон реши да наруши тишината:

— Разбирам вашите съмнения, господин Тоци, и ви уверявам, че нито господи Халбасян, нито нашата фирма биха допуснали дискриминация в каквато и да е степен. Това е незаконно, а ние спазваме законите. Що се отнася до исканите наеми — всички наеми в Хобокен се контролират от Градското бюро по наемните отношения. Имате възможност да отидете в съвета да проверите нещата и, сигурна съм, ще се уверите, че господин Халбасян е оценил този апартамент съгласно указанията на бюрото.

— Ъхъ — кимна Тоци, като гледаше надолу към младия Халбасян, нарочно подчертавайки разликата във височините им. Роксан пак го зяпаше с изцъклени очи. Вече не му пукаше за апартамента. Страхотно се забавляваше да го блъска по топките.

— Няма нищо лично, господин Халбасян, но като служител във федералните служби по приложение на законите аз съм длъжен да попитам за тези неща. Разбирате ли, зле ще ми се отрази, ако наема жилище при всякакви други условия, различни от законните. Сигурен съм, че ще разберете това. — Той погледна покровителствено надолу към Халбасян.

— О, няма нищо. Напълно разбирам вашето положение. — Хлапакът вреше. От лицето му личеше, че вече мрази Тоци и в червата.

Изведнъж Тоци размисли. Какво, по дяволите, прави? Той желае този апартамент, за бога! Нуждае се от този апартамент. Не може да покани жена като Роксан в онази лайнена стая, която беше наел сега. Може Айвърс да беше прав — вероятно наистина има проблеми с отношението си към важните неща. Обаче може би не е съвсем късно да поправи грешката. Пусна най-топлата усмивка, която можа да докара, и започна да хвали подобренията. Роксан пое ролята си и заприглася, но Халбасян не изглеждаше щастлив. Имаше вид на дете, което ей сега ще си вдигне топката и ще си отиде вкъщи.