Антъни Бруно - Лоша кръв

— По-спокойно, Гиб — каза Тоци.

— Да, постигаме резултати — изкрещя Айвърс, — но не по правилата. Не по нашите правила. Укрили сте важна информация от Бюрото и сте водили разследването по ваш си начин.

— Всичко се стовари толкова бързо — намеси се Тоци. — Нямаше кой знае колко време за писане на доклади. Предприехме единствения разумен начин на действие.

— Престани с глупостите, Тоци. Поставили сте в опасност стотици хора, докато действате, както си знаете. Въобще не е било разумно. Било е пълна глупост.

Гибънз силно се изкушаваше да му го каже още там и тогава, но още не беше съвсем сигурен. Вместо това той погледна покрай Айвърс навън през прозореца.

— О, върви да се чукаш, а? — измърмори той.

Айвърс мушна пръста си в лицето на Гибънз:

— Слушай, единствената причина да бъдеш толкова арогантен, Гибънз, е, че си си вирнал носа покрай цялата тази дандания. Знаеш, че точно сега не можем да ви пипнем с пръст. Не дай си боже някой да се скара на двамата герои. Отсега си представям редакционните коментари, ако го направим. Това си е чиста проба изнудване. И не е за първи път да ми свивате този номер.

Дотук. Гибънз седна напред, на ръба на стола си, и тикна своя пръст в лицето на Айвърс:

— Е, ако съм толкова досаден трън в задника ти, може би е по-добре да напусна. Какво ще кажеш за това? Аз ще напусна, а ти можеш да продължаваш да изпортваш нещата, както си знаеш. Съгласен ли си, Айвърс? Това ще те направи ли щастлив?

Айвърс беше кипнал:

— Това би ме направило много щастлив!

— Чудесно.

Гибънз стана и преобърна стола, докато се изправяше. Излезе през вратата и я затръшна след себе си.

Тоци погледна към вратата шокиран. Гибънз — с лъснатите черни обувки, с бялата риза, изправен като стрела — да говори така на главния? Никога не е предполагал, че ще го доживее. Той погледна Айвърс:

— А… май ще е по-добре да продължим разговора по-късно, когато всички се поуспокоим.

— О, не се притеснявай за това, Тоци. С положителност ще продължим по-късно. Можеш да разчиташ на това. — Тонът на Айвърс беше саркастичен и многозначителен. Той се зарови в папките, правейки се изведнъж на много зает, което явно беше знак за Тоци да изчезва. Този наистина беше задник.

Тоци напусна кабинета на Айвърс и отиде направо в стаичката на Гибънз, където намери партньора си седнал с крака върху бюрото и пръсти, кръстосани пред устата, сякаш се молеше. Очакваше да го завари кипнал. Всъщност той изглеждаше повече тъжен, отколкото побеснял.

— Хей, Гиб, това за напускането не е на сериозно, нали? — Тоци придърпа стол и седна.

Гибънз извърна очи към Тоци, примига и въздъхна. Тоци не хареса подтекста на това, че не отговори.

— Айвърс е задник. Привикването с фъшкиите му е просто част от професията. Знаеш го.

— Да… знам го.

Гибънз беше толкова потиснат, че почти шепнеше. Не беше типично за него. Обикновено щеше да псува Айвърс отгоре и отдолу. Какво му ставаше, по дяволите?

— Слушай, нека Айвърс се поуспокои малко, после ще се върна и ще поговоря с него. По-късно, следобед ще влезем двамата заедно, ще му изслушаме помията, ще се направим на добрички и ще се свърши. Какво толкова, остави го просто да се почувства, че той е големият. Това е всичко, което иска…

— Как е приятелката ти, Тоц?

— Какво?

— Роксан. Как е тя?

— Добре е. Но какво общо има тя с всичко това?

Гибънз кимна зад свитите си длани.

— Тя е добро момиче. Не бъди глупак. Дръж се добре с нея.

— За какво приказваш?

— Просто ме послушай. Дръж се добре с нея. Никога не я наранявай, ще съжаляваш.

Тоци въздъхна. Вече му беше ясно за какво става дума.

— Скъпата ми братовчедка Лорейн. Пак те рита по задника да се пенсионираш, нали?

Гибънз нададе дълга въздишка:

— Не съм разговарял с нея, откакто си тръгна от паркинга онзи ден. Не вдига телефона. — Той вдигна една химикалка от бюрото и почукна с нея няколко пъти. — Права е да ми се сърди. Не я обвинявам.

— Значи ще напуснеш Бюрото, за да й направиш удоволствие? Хайде, Гиб. Това не е нормално.

— Знаеш ли, докато лежах в болницата, доста сериозно се замислих за женитба. Мислих много. Нужна ни е малко стабилност, нещо по-постоянно. Вече не сме млади, особено аз. Какво ще стане, ако се разболея тежко, на легло, както бях? Кой ще се грижи за мен? Кой ще се грижи за Лорейн, ако с нея стане така? Ти ли?

— Ставаш сантиментален, Гиб. Или това, или одъртяваш.

— Давай, майтапи се, Тоци. Можеш да се смееш, понеже си още млад. — Отново затропа с химикалката. Това започваше да дразни Тоци.