Антъни Бруно - Лоша кръв

Айвърс пак изглеждаше, като че ли има запек. Устните му бяха тънки и свити, а челото — сбръчкано. Седеше зад голямото махагоново бюро, облечен в ужасния си лайненокафяв костюм, и правеше физиономии срещу писмата върху бюрото, опитвайки се да запази някакъв вид, който да напомня, че е главният специален агент на това управление. Гибънз почти му съчувстваше. Сигурно е било ужасно да се обясни всичко на директора.

Тоци беше на другия стол срещу Айвърс — с двата крака на пода, ръцете на облегалките. Изглеждаше спокоен и съсредоточен, лицето му — отпуснато. Беше обявил, че се учи да поддържа „едната точка“, каквото и да означаваше това. Някъде под пъпа му, беше казал. Ама че откачалник! Тази дивотия айкидото го побърква. Вече се превръща в шантав зенист. Исусе!

Столът на Айвърс изскърца и той отново започна да се цупи и да пухти, издухвайки въздуха през носа си достатъчно шумно, че да го чуе и секретарката му отвън. Големият лош вълчо пак започваше.

— Много сте оригинални вие двамата. — Той вдигна едно от писмата на бюрото му. — Това е от „Амнести Интернешънъл“. Ще получите благодарствени писма от тях за извършеното от вас по освобождаването на робите.

— Айвърс поклати глава. — Агенти на ФБР получават похвали от „Амнести Интернешънъл“. Сигурно е за първи път.

Айвърс вдигна друго писмо:

— Японският посланик е поканил двама ви на обяд. Искат да ви дадат медали или някакви подобни фъшкии за вашите — той погледна надолу към писмото, — вашите „героични усилия, които сте положили, за да спасите сами японски граждани, станали жертва на международен престъпен сговор“. — Той ги погледна над очилата си. — Прекрасно.

Гибънз получи киселини в стомаха при мисълта за сурова риба:

— Зарежи ги, не ям суши.

— Опитвал ли си? — каза Тоци. — Не е лошо.

Айвърс ги гледаше свирепо:

— Всички ви обичат. Целият свят мисли, че вие сте просто чудесни. Благодарение на непрекъснатите съобщения по новините през уикенда и президентът се е поинтересувал за вас. Накрая се наложи директорът да удря токове в Овалния кабинет тази сутрин и да отговаря на сума въпроси, на които не е могъл да даде задоволителни отговори. Веднага след това той ми вдигна врява на мен и ми натика топките в менгемето. Искал да знае какво става тук, по дяволите. Международна търговия с роби в Съединените щати и той не е чул нищо за това? Двама специални агенти от управлението в Ню Йорк си играят на Батман и Робин срещу коалиция на якудза и мафията, а той да не знае бъкел за това. Всичко, което аз научих, е от прочетеното във вестниците, понеже вие, приятелчета, очевидно считате, че представянето на редовни доклади е под достойнството ви. Само че не мога да му кажа точно така, нали? Не, аз също трябваше да потропам с токовете. Наложи се да го направя.

Гибънз се почеса по носа. Не му се слушаха тези фъшкии:

— Извинете за неприятностите. — Задник!

— Знайте, всеки друг може да ви мисли за герои, но не и аз. Аз мисля, че сте нехранимайковци. Пакостливи, непокорни нехранимайковци. Вие сте подигравка с всичко, на което държи Бюрото.

На Гибънз му причерня:

— Слушай, приятелче, занимавах се с оперативна работа и ме тъпчеха с олово, когато ти още ходеше с къси панталонки в началното училище. Не ми казвай на мене на какво държи Бюрото. То държи да залавяш лошите типове и да ги изправяш пред правосъдието, а не да сътворяваш хартийки в канцеларията и да си вардиш задника през цялото време, докато прогризваш като червей пътя си нагоре към следващото повишение.

Айвърс удари с длан по бюрото:

— Прекаляваш, Гибънз.

Гибънз почукваше по бюрото му. Умираше да каже на този тип какво мисли за него:

— Триста и дванадесет души бяха затворени в този кораб, петдесет и девет вече бяха изпаднали в шок поради обезводняване, когато бреговата охрана започна да отваря багажниците. Госпожа д’Урсо беше толкова потресена от сцената, че Тоци успя да я накара да ни каже къде съпругът й държи списъците си, в резултат на което още хиляда и двеста роби бяха открити и освободени през този уикенд. Кармине Антонели беше арестуван по обвинение, което вероятно ще издържи, за разлика от друг път. Джон д’Урсо не успя да убие боса си, което пък — можеш да се обзаложиш — щеше да даде началото на такава война между бандите, каквато този град не е виждал от времето на Лъки Лучано. На всичкото отгоре якудза вече нямат база в Ню Йорк. Всичко това резултат на кадърното ти ръководство ли е, Айвърс? Не се е случвало през скапания ти живот. Знаеш само да лижеш задника на директора и да пишеш доклади. Как се постигат резултати, знаем ние.