Майкъл Крайтън - Разкриване

— Не знам. Не е изключено. Не помня.

— А той какво отговори?

— Не помня.

— И още нещо — не отстъпваше Фернандес, — когато господин Сандърс говореше по телефона, приближихте ли се до него, дръпнахте ли телефона и казахте ли „Зарежи този телефон“?

— Възможно е. Не помня.

— Вие ли започнахте да го целувате в този момент?

— Не съм съвсем сигурна. Едва ли.

— Да видим. Как иначе би могло да стане? Господин Сандърс е говорел по мобифона. застанал до прозореца. Вие сте говорели по своя телефон на бюрото. Той прекъсна ли разговора си, остави ли слушалката, дойде ли при вас, за да ви целуне?

Мередит за миг се замисли.

— Не.

— Тогава кой пръв започна да целува?

— Май аз.

— А когато той е възразил и ви е казал „Мередит“, предпочетохте ли да не му обърнете внимание, продължихте ли да настоявате, казахте ли „Господи, цял ден ми се иска. Толкова съм възбудена, отдавна не съм имала свястно чукане“?

Фернандес цитирате изразите с равен безизразен глас. сякаш четеше от сценарий.

— Може би… Вероятно е така. Да. Фернандес пак погледна бележките си.

— И после, когато той е казал, явно за да ви възпре, „Мередит. почакай“, вие възкликнахте ли „О, не говори, не. не, за Бога!“?

— Мисля… не е изключено.

— Сега като размислите, можете ли да потвърдите, че с репликите си господин Сандърс се е опитал да ви спре?

— Дори и да е било така. не го направи недвусмислено. Не.

— Госпожо Джонсън, бихте ли казали, че от началото до края на срещата господин Сандърс е откликвал?

Джонсън се подвуоми за миг. Сандърс разгада мислите й: чудеше се доколко я изобличава записът. Накрая тя проговори:

— В някои моменти беше въодушевен, в други не чак толкова. Тъкмо това исках да подчертая.

— Бихте ли определили поведението му като колебливо?

— Вероятно. Донякъде.

— Да или не, госпожо Джонсън?

— Да.

— Добре. И така, по време на срещата господин Сандърс се е държал колебливо. Той ни обясни защо: защото от него са искали да започне служебен роман със стара приятелка, която в момента е негова началничка. И защото е вече женен. Смятате ли, че тези причини за колебливостта му са основателни?

— Сигурно.

— И тъкмо в това състояние на колебливост господин Сандърс в последния момент е бил обзет от неудържимо нежелание да продължи по-нататък. Обяснил ви го е просто и без заобикалки. Защо тогава го квалифицирате като „подвеждане“? Според мен разполагаме с достатъчно доказателства, че е точно обратното — непресметната, доста отчаяна човешка реакция на едно положение, изцяло под ваш контрол. Не става дума за подновена връзка на бивши любовници, госпожо Джонсън, макар да ви се иска да я представите тъкмо така. Изобщо не става дума за среща на равноправни начала. Всъщност висшестоящият сте вие и сте направлявали срещата във всяко едно отношение. Посочили сте часа, купили сте виното, купили сте презервативите, заключили сте вратата и после сте обвинили подчинения си, когато е отказал да ви достави удоволствие. По същия начин продължавате да се държите и сега.

— А вие се опитвате да представите неговото поведение в благоприятна светлина — отвърна Джонсън. — Искам да кажа, че от практическа гледна точка много дразни да изчакваш до последната минута и чак тогава да спреш.

— Да — каза Фернандес. — Така се чувстват мнозина мъже, когато жените се отдръпват в последния миг. Но жените твърдят, че мъжът няма право да се сърди поради правото на жената да се оттегли по всяко време. Нали така?

Джонсън раздразнено забарабани с пръсти по масата

— Вижте — поде тя. — Тук се мъчите да представите случая едва ли не като за пред федералния съд, стремите се да замъглите основните факти. Какво чак толкова съм сгрешила? Отправих едно предложение, това е всичко. Ако господин Сандърс не е проявявал интерес, най-лесно е било да каже: „Не.“ Той обаче не го каза. Нито веднъж. Защото е смятал да ме подведе. Ядосвал се е, че повишението му се е разминало, и единственият начин да си отмъсти е бил да ме очерни. Това не е нищо друго освен партизанска война и грубо посегателство. Аз преуспявам в бизнеса, той се дразни от постиженията ми и се мъчи да ме хване в капана. А вие говорите какво ли не, само и само да избегнете този ключов и неотменен факт.

— Госпожо Джонсън, ключовият и неотменен факт е, че вие сте началник на господин Сандърс. И поведението ви спрямо него е било незаконно. Затова наистина случаят е за пред федералния съд.

Настъпи кратка пауза.