Майкъл Крайтън - Разкриване

В залата влезе секретарката на Блакбърн и му подаде някаква бележка Той я прочете и я подаде на Хелър.

— Госпожо Фернандес! — обади се Мърфи. — Имате ли готовност да ми обясните какво става тук?

— Да, ваша чест. Излиза, че има лента със запис на срещата.

— Така ли? Вие чухте ли го?

— Да, ваша чест. Той потвърждава разказа на господин Сандърс.

— Знаете ли за записа, госпожо Джонсън?

— Не.

— Може би госпожа Джонсън и нейният адвокат също желаят да го изслушат. Може би всички трябва да го чуем — отбеляза Мърфи. вперила поглед в Блакбърн.

Хелър прибра бележката в джоба си и каза:

— Ваша чест, бих искал да помоля за десетминутно прекъсване.

— Добре, господин Хелър. Бих казала, че обстоятелствата го налагат.

Отвън на двора се виждаше притъмнялото небе. Заплашваше пак да вали. До фонтаните Джонсън шушукаше с Хелър и Блакбърн. Фернандес ги наблюдаваше.

— Просто не разбирам — чудеше се адвокатката. — Ето ги пак, продължават да си приказват. Какво чак толкова обсъждат? Доверителката им излъга и после промени версията си. Несъмнено Джонсън е упражнила сексуален тормоз. Разполагаме със запис. За какво тогава говорят?

Фернандес постоя известно време мълчалива и намръщена

— Знаеш ли, трябва да призная, че Джонсън е невероятно умна — проговори тя накрая.

— Да — съгласи се Сандърс.

— Бърза е и е хладнокръвна.

— Ъхъ.

— Шеметно се е издигнала по служебната стълбица.

— Да.

— Как тогава… е допуснала да се озове в подобно положение?

— Какво искаш да кажеш? — не разбра Сандърс.

— Виж какво прави: нахвърля ти се още на първия ден след идването си на новата работа И то много напористо. Излага се на толкова опасности. Защо? Прекалено е умна, за да го направи.

Сандърс сви рамене.

— Да не мислиш, че се дължи само на неудържимия ти чар? — подхвърли Фернандес. — С цялото си уважение към теб все пак се съмнявам.

Той се усети, че мисли за времето, когато срещна за пръв път Мередит: тя провеждаше демонстрации и имаше навик да кръстосва крака винаги когато й задаваха въпрос, на който не можеше да отговори.

— Винаги прибягваше до секса, за да отвлече вниманието на хората. Много я бива.

— Сигурно — съгласи се Фернандес. — И от какво е искала да ни отвлече вниманието този път?

Сандърс не знаеше отговора Инстинктивно обаче усещаше, че нещо му убягва.

— Никой не знае какво представляват хората в интимен кръг — изрече той. — Познавах някога една жена: приличаше на ангелче, но се възбуждаше от бой.

— Аха — подметна Фернандес. — Прекрасно. Но не важи за Джонсън. Защото тя ми прави впечатление със своето самообладание, а поведението й спрямо теб е било различно.

— Ти самата го каза, има определен модел.

— Да. Може би. Но защо още от първия ден? Защо веднага? Според мен има друга причина.

— Ами аз? — попита Сандърс. — Да не смяташ, че и аз съм имал друга причина?

— Така ми се струва — съвсем сериозно го изгледа адвокатката, — но за това ще поговорим после.

Алън дойде откъм паркинга, клатейки глава.

— Какво намери? — попита го Фернандес.

— Нищо хубаво. Навсякъде удряме на камък — отвърна той и запрелиства бележника си. — И така Проверихме адреса в „Интернет“. Съобщението идва от „Зона У“. „Приятел“ е някой си доктор Артър А. Френд. Професор по неорганична химия във Вашингтонския университет. Името говори’ли ти нещо?

— Не — каза Сандърс.

— Не се учудвам. В момента професор Френд е в Северен Непал като консултант на непалското правителство. Заминал е преди три седмици и няма да се върне до края на юли. Затова едва ли той е истинският подател на съобщенията

— Излиза, че някой използва адреса му в „Интернет“.

— Според неговата секретарка е невъзможно. Кабинетът му е заключен, него го няма, а ключ има само секретарката. Затова никой няма достъп до неговия компютърен терминал. Секретарката твърди, че влиза в кабинета веднъж на ден, за да отговори на съобщенията по електронната поща на негово име, през останалото време компютърът е изключен. Никой освен нея не знае кода. Затова нямам представа.

— Значи съобщението идва от заключен кабинет? — попита намръщен Сандърс.

— Не знам. Продължаваме проверката. Засега обаче е пълна мъгла.

— Добре — обади се Фернандес. — Ами „Конрад Компютърс“?

— В „Конрад“ заеха много твърда позиция. Ще предоставят информация само на работодателя, тоест на „Диджи Ком“. В никакъв случай на нас. Казват, че работодателят не е проявил интерес. Когато ги понатиснахме, от „Конрад“ се обадиха в „Диджи Ком“, откъдето заявиха, че не се интересуват от информацията им.