Майкъл Крайтън - Разкриване

— Няма значение какво ми говорите — не се предаваше Кони Уолш. — Няма да издам източника си.

— Не ви питам кой е вашият източник. Просто ви уведомявам, че версията ви е невярна…

— Че какво друго можете да кажете?

— Има документирани доказателства, че е невярна. Журналистката млъкна и се намръщи.

— Документирани доказателства ли? Фернандес бавно кимна.

— Точно така. Уолш се замисли.

— Не е възможно — изрече тя. — И вие го казахте. Били са само двамата в стаята. Разполагаме единствено с техните твърдения. Няма документирани доказателства.

Фернандес само поклати глава, без да казва нищо.

— За какво става дума? За запис ли? Адвокатката лекичко се усмихна.

— Наистина не мога да ви кажа.

— Дори и да има, какво може да е записано? Че тя го е ощипала отзад ли? Че се е шегувала ли? И какво от това? Мъжете се държат така от векове.

— Тук въпросът не е…

— Почакайте. Значи някой го ощипва и той вдига шум до Бога Това не е нормално мъжко поведение. Очевидно този тип мрази и презира жените. Та то е пределно ясно, само. го погледнете. Освен това няма съмнение, че по време на срещата я е ударил. Фирмата е трябвало да повика лекар, за да установи дали няма сътресение. Няколко надеждни източника ми разказаха, че и преди е бил склонен към физическо насилие. Двамата с жена си имат проблеми години наред. Всъщност тя е напуснала града с децата и ще подаде молба за развод.

Уолш внимателно гледаше Фернандес, докато говореше. Адвокатката само сви рамене.

— Така е. Жена му е напуснала града — сухо повтори Уолш. — Неочаквано. Отвела е децата. Никой не знае къде е отишла. Хайде сега ми обяснете какво значи всичко това.

— Кони, мога да ви кажа единствено като адвокат на господин Сандърс, че документираните доказателства противоречат на твърденията на вашите източници за обвинението в сексуален тормоз.

— Ще ми покажете ли доказателствата?

— В никакъв случай.

— Тогава откъде да съм сигурна, че съществуват?

— Отникъде. Знаете само, че съм ви казала за тях.

— Ами ако не ви повярвам? Фернандес се усмихна.

— Журналистите трябва да умеят да вземат решения.

— Искате да кажете, че ще стигнем до безразсъдно нехайство.

— Ако продължавате с вашата версия, да. Уолш отстъпи назад.

— Виж. Може би тук има някакви правни основания, а може и да няма. Но мен ако питате, вие просто сте поредната жена от малцинствата, която се мъчи да пробие в патриархалния свят, като пада на колене. Ако поне мъничко уважавате себе си, нямаше да им вършите мръсната работа.

— Всъщност, Кони. не друг, а тъкмо вие сте в патриархалния капан.

— Глупости — възкликна Уолш. — И още нещо ще ви кажа. Не можете да избягате от фактите. Той я е подвел и после я е набил. Бивш любовник, изпълнен с желание да отмъсти, склонен към насилие. Типичен мъж. Честно ви казвам, още преди да го наредя добре във вестника, той ще проклина дните си.

— Ще продължава ли с публикациите? — попита Сандърс. — Не — отвърна Фернандес и погледна към Джонсън, Хелър и Блакбърн в другия край на двора. Кони Уолш се бе приближила до Блакбърн и му говореше нещо. — Не се разсейвай. Това не е важно. Основният въпрос е какво ще правят с Джонсън.

Миг по-късно към тях се запъти Хелър и каза:

— Обсъдихме нещата от наша гледна точка, Луиз.

— И?

— Стигнахме до извода, че няма смисъл от по-нататъшно посредничество, и засега се оттегляме. Вече уведомих съдия Мърфи, че няма да продължим.

— Така ли? Ами записът?

— Нито госпожа Джонсън, нито господин Сандърс са знаели, че се записва Законът изисква една от страните да знае, че разговорът се записва. Затова лентата не може да бъде смятана за доказателство.

— Но, Бен…

— Според нас записът не бива да бъде слушан както по време на посредническата процедура, така и при последващи правни действия. Твърдим, че госпожа Джонсън правилно представя срещата като недоразумение между двама действали по своя воля възрастни хора и че господин Сандърс носи отговорност за недоразумението. Той е бил активен участник, Луиз, не можеш да отречеш. Свалил е бельото й. Никой не го е принуждавал с пистолет в челото. Но тъй като има вина и от двете страни, най-добре е да си стиснат ръцете, да забравят всички вражди и да се върнат към служебните си задължения. Очевидно господин Гарвин вече го е предложил на господин Сандърс, който е отказал. Смятаме, че при сегашните обстоятелства господин Сандърс се държи неразумно и ако не преразгледа поведението си своевременно, трябва да бъде уволнен заради неявяване на работа.