Майкъл Крайтън - Разкриване

— Хмм.

— После съпругът — продължи Алън. — Говорих с един човек, който е работил в неговата фирма „Ко Стар“. Разправя, че съпругът й я мрази и дълго може да приказва против нея. Но тъкмо сега е в отпуска в Мексико с новата си приятелка и ще се върне следващата седмица.

— Много лошо.

— „Новел“ — каза Алън. — На разположение са сведенията само за последните пет години. Предишните данни се пазят в управлението им в Юта. Нямат представа какво би могло да излезе оттам, но са готови да ни предоставят информация, ако си платим. Ще ни трябват две седмици.

Фернандес поклати глава.

— Лоша работа.

— Така е.

— Убедена съм, че „Конрад“ крие нещо — каза адвокатката.

— Може би, но трябва да ги съдим, за да се доберем до него. Нямаме време. — Алън хвърли поглед към хората отсреща. — Какво става сега?

— Нищо. Не отстъпват.

— Все още ли?

— Да.

— Господи! — възкликна Алън. — Кой ли стои зад гърба й?

— Умирам от желание да разбера — каза Фернандес. Сандърс отвори клетъчния телефон и се обади в службата

— Синди, има ли съобщения?

— Само две, Том. Стефани Каплан попита може ли да се срещнете днес.

— Каза ли защо?

— Не. Но спомена, че не било важно. И Мери-Ан идва два пъти, търсеше те.

— Вероятно иска да ме скалпира — подметна Сандърс.

— Не вярвам. Том. Тя е почти единствената, която… много се тревожи за теб, така ми се струва.

— Добре. Ще й се обадя.

Той започна да набира номера на Мери-Ан, когато Фернандес го побутна с лакът в ребрата. Сандърс вдигна очи и забеляза слаба жена на средна възраст, която вървеше към тях през паркинга.

— Стегни се — прошушна адвокатката.

— Защо? Коя е тази?

— Кони Уолш — каза Фернандес.

Кони Уолш беше около четирийсет и пет годишна, с посивели коси и намусено изражение.

— Вие ли сте Том Сандърс?

— Да.

Тя извади касетофон.

— Кони Уолш от „Поуст Интелидженсър“. Може ли да поговорим за малко?

— В никакъв случай — намеси се Фернандес.

Уолш я изгледа.

— Аз съм адвокатът на господин Сандърс.

— Зная коя сте — сряза я журналистката и пак се обърна към Сандърс. — Пиша статия за сегашното дело за дискриминация в „Диджи Ком“. Източниците ми твърдят, че обвинявате Мередит Джонсън в полова дискриминация, вярно ли е?

— Той не коментира — заяви Фернандес и застана между Урлш и Сандърс.

Журналистката погледна през рамото й и продължи:

— Господин Сандърс, вярно ли е също така, че двамата сте бивши любовници и обвиненията ви са един вид разчистване на лични сметки?

— Той не коментира — повтори Фернандес.

— Аз пък мисля обратното — каза Уолш. — Господин Сандърс, не е нужно да я слушате. Можете да споделите нещо, ако желаете. А аз съм искрено убедена, че трябва да се възползвате от възможността да се защитите. Защото източниците ми твърдят също, че сте нападнали госпожа Джонсън по време на срещата. Обвиненията към вас са много сериозни и сигурно искате да им отговорите. Какво можете да кажете за нейните твърдения? Имало ли е физическо нападение?

Сандърс понечи да заговори, но адвокатката му хвърли предупредителен поглед и сложи ръка на гърдите му. После се обърна към Уолш:

— Пред вас ли госпожа Джонсън е отправяла тези обвинения? Защото, като изключим господин Сандърс. присъствала е единствено тя.

— Нямам право да ви кажа. Знам за случилото се от много добре информирани източници.

— Във или извън фирмата?

— Наистина не мога да ви кажа.

— Госпожо Уолш — не отстъпваше Фернандес, — ще забраня на господин Сандърс да разговаря с вас. Препоръчвам ви да се посъветвате с юрисконсултката на вестника, преди да разпространявате безпочвени обвинения.

— Не са безпочвени. Имам много надеждни…

— Ако юрисконсултката ви има някакви съмнения, помолете я да позвъни на господин Блакбърн: той ще й обясни какво е правното ви положение по този въпрос.

Уолш се усмихна мрачно.

— Господин Сандърс, искате ли да кажете нещо?

— Поговорете с юрисконсултката, госпожо Уолш — настоя Фернандес.

— Ще поговоря, но това няма значение. Не можете да го потулите. Господин Блакбърн също не може да го потули. А лично аз не разбирам как се наемате да защитавате подобна позиция.

Фернандес се наведе към журналистката, усмихна се и каза:

— Защо не се дръпнем настрани, за да ви обясня нещо.

Двете се отдалечиха на няколко метра в двора. Алън и Сандърс продължиха да стоят на същото място. Алън въздъхна и попита:

— Не те ли мъчи любопитството какво си приказват сега?