Майкъл Крайтън - Разкриване

— Защото ми се стори… Стори ми се, че господин Сандърс е дошъл в кабинета ми с ясното намерение да правим секс, а по-късно той го отрече. Почувствах се излъгана. Първо ме подведе, после ме обвини, въпреки че не бях направила нищо повече, освен просто да откликвам.

— Смятате, че ви е подвел?

— Да.

— И затова ли според вас отговорността е обща?

— Да.

— По какъв начин ви подведе?

— Ами струва ми се, че е очевидно. Нещата бяха много напреднали, когато той изведнъж стана от канапето и заяви, че няма да продължи. Според мен това е подвеждане.

— Защо?

— Защото не можеш да стигнеш чак дотам и после да спреш ей така. Това явно е враждебна постъпка с цел да ме постави в неудобно положение и да ме унижи. Разбирате ли… то е ясно.

— Добре. Да разгледаме по-подробно конкретния момент — каза Фернандес. — Доколкото разбрах, говорим за времето, когато сте били на канапето с господин Сандърс, и двамата разсъблечени донякъде. Господин Сандърс бил коленичил, пенисът му бил изваден, вие сте лежали по гръб без бельо и с разтворени крака, така ли?

— В общи линии, да. — Мередит поклати глава. — Звучи толкова… недодялано.

— Но нали точно такава е била ситуацията?

— Да.

— И така, казахте ли тъкмо в този момент „Не, не, моля те“, отговори ли господин Сандърс „Права си, не бива да го правим“ и стана ли после от канапето?

— Да. така каза — потвърди Мередит.

— Тогава къде е недоразумението?

— Когато казах „Не, не“, имах предвид „Не, не чакай“. Защото той изчакваше, дразнеше ме, а аз исках да продължи. Той обаче стана и много ме ядоса.

— Защо?

— Защото исках да го направи.

— Но, госпожо Джонсън, вие сте казали: „Не, не“.

— Знам какво съм казала — прекъсна я раздразнено Мередит. — но в тази ситуация е съвършено ясно какво всъщност му казвам.

— Така ли?

— Естествено. Той разбра думите ми точно, но предпочете да не им обърне внимание.

— Госпожо Джонсън, чували ли сте някога израза „Не“ значи „не“?

— Разбира се, но тогава…

— Извинете, госпожо Джонсън. „Не“ значи ли „не“?

— Не и в този случай. Защото както бях легнала на дивана, беше абсолютно ясно какво всъщност му казвам.

— Тоест било е ясно на вас. Джонсън видимо се вбеси.

— И на него му беше ясно — озъби се тя.

— Госпожо Джонсън, когато на мъжете казват: „Не“ значи „не“, какво имат предвид?

— Не знам. — Мередит раздразнено разпери ръце. — Не знам какво се опитате да кажете.

— Ето какво: на мъжете им се внушава, че трябва да приемат женските думи буквално, че „не“ значи „не“, не значи „може би“ или „да“.

— Но в конкретния случай както бяхме съблечени и нещата бяха стигнали дотам…

— Какво общо има това? — попита Фернандес.

— О, хайде — каза Джонсън. — Когато хората се сближават, започват с леки докосвания, после леки целувки, после малко галене, после още галене. Дрехите изчезват, стигаш до разни интимни части и така нататък. Скоро вече си готов да продължиш. И не се дърпаш. Да се дърпаш в този момент е враждебна постъпка. А той тъкмо това направи. Подведе ме.

— Госпожо Джонсън, не е ли вярно, че жените претендират за правото да се дърпат във всеки миг, дори в мига непосредствено преди съвкуплението? Не настояват ли жените на безусловното си право да променят своето решение?

— Да, но в този случай…

— Госпожо Джонсън, ако жените имат право да променят решението си, не важи ли същото и за мъжете? Не може ли господин Сандърс да размисли?

— Постъпката му беше враждебна — повтори Мередит с упорито изражение. — Той ме подведе.

— Питам дали господин Сандърс има равни права с жените в такава ситуация. Има ли правото да се оттегли дори в последния миг?

— Не.

— Защо?

— Защото мъжете са различни.

— В какъв смисъл различни?

— О, за Бога! — ядосано извика Джонсън. — За какво говорим? Като Алиса в Страната на чудесата. Мъжете и жените са различни. Всеки го знае. Мъжете не могат да се владеят.

— Очевидно господин Сандърс е могъл.

— Да. Като враждебна проява. Воден от желанието да ме унижи.

— Но той всъщност е казал „Не ми харесва всичко това“. Нали така?

— Не помня точно думите му. Но се държеше много враждебно и унизително към мен като жена.

— Нека обсъдим кой към кого се е държал враждебно и унизително. Господин Сандърс не възрази ли и по-рано, когато нещата приеха такъв обрат?

— Не, всъщност не.

— Аз пък мисля, че да. — Фернандес погледна бележките си. — В началото казахте ли на господин Сандърс „Изглеждаш добре“ и „Винаги ти е бил хубав и твърд“?