Майкъл Крайтън - Разкриване

— Том. Даваш ли си сметка какво говориш?

— Да.

— Ако го направиш, те ще побеснеят. Ще се опитат да те унищожат.

— Знам.

— Говори ли с Макс? Може би е хубаво да му кажеш.

— По дяволите Макс. Той е един побъркан старец.

— На твое място бих се посъветвала с него. Защото нещата не са в твои ръце, Том. Никога не си участвал във вътрешните боричкания. Не знам дали ще се справиш.

— Мисля, че ще успея.

— Ще бъде ужасно. След ден-два ще съжаляваш, че не си приел предложението за Остин. — Майната му.

— Ще стане много напечено, Том. Ще изгубиш приятелите си.

— Майната им.

— Значи си готов.

— Готов съм. — Сандърс погледна часовника си. — Сюзан, искам да заведеш децата при майка си за няколко дни. — Тъща му живееше във Финикс. — Ако веднага се прибереш и стегнеш багажа, ще успееш за полета в осем часа Запазил съм три места.

Сюзан се загледа в него, сякаш го виждаше за пръв път.

— Значи наистина ще го направиш… — бавно изрече тя.

— Да. Ще го направя.

— Божичко!

Сюзан се наведе, взе от пода дамската си чанта и извади бележника.

— Не искам вие с децата да се забърквате — обясни Сандърс. — Не искам никой да им пъха новинарска камера под носа, Сюзан.

— Само за минутка… — Жена му преглеждаше списъка на ангажиментите си. — Мога да отложа тази среща.. И… задочното съвещание… Да — Тя вдигна очи — Да, мога да отсъствам няколко дни. — После погледна часовника си. — А сега да се прибирам и да стягам багажа.

Сандърс също се изправи и двамата излязоха от ресторанта. Валеше, улицата беше сива и мрачна. Сюзан погледна нагоре и целуна мъжа си по бузата

— Успех, Том. Внимавай.

По лицето й се четеше уплаха. От това и той се уплаши.

— Всичко ще се оправи.

— Обичам те — каза тя и бързо се отдалечи под дъжда Сандърс почака, за да види дали няма да се обърне, но Сюзан продължи нататък.

Докато се връщаше в службата, Сандърс внезапно осъзна колко самотен се чувства. Сюзан заминаваше с децата. Той оставаше сам. Беше си въобразил, че ще му олекне, че ръцете му ще се развържат, но вместо това се чувстваше изоставен и изложен на опасност. Потръпна от студа и пъхна ръце в джобовете на шлифера.

Не се справи добре с разговора по време на обяда Сюзан щеше да замине и да си мисли за отговорите му.

Защо не ми каза?

Не намери подходящи думи, за да й отговори. Не можа да изрази смесените си чувства от случката предния ден. Вината, усещането, че е омъжен, че е сбъркал, макар да не бе сторил нищо лошо.

Можеше да ми кажеш.

Не беше направил нищо нередно, продължаваше да си повтаря. Защо тогава не беше споделил с нея? Нямаше отговор. Мина покрай магазин за графики, сетне покрай друг — за фаянс и порцелан с витрина в бяло.

Не си ми казал, защото не си искал.

Но това беше лишено от смисъл. Защо да не иска да й каже? В мислите му пак нахлуха образи от миналото: белият колан за жартиери… купа пуканки… витражът на вратата на апартамента

Стига глупости, Том. Това няма нищо общо с мене.

Кръв по бялата мивка в банята, Мередит й се смее. Защо ли се смееше? Сандърс не се сещаше, споменът беше откъслечен. Стюардеса му поднася кутия с храна Куфар на леглото. Телевизорът с изключен звук. Витражът в крещящо оранжево и пурпурно.

Говори ли с Макс?

„Тя беше права“, помисли Сандърс. Трябваше да говори с Макс. И щеше да го направи, след като предаде на Блакбърн лошите новини.

Сандърс се върна в кабинета си в два и половина. С изненада завари там Блакбърн, който стоеше зад бюрото му и говореше по неговия телефон. Остави слушалката с леко гузно изражение.

— О, Том! Добре. Радвам се, че се върна. — Той заобиколи бюрото на Сандърс. — Какво реши?

— Премислих много внимателно — отвърна Сандърс и затвори вратата към коридора.

— И?

— Реших да наема за свой адвокат Луиз Фернандес от „Марлин, Хауард“.

Блакбърн изглеждаше озадачен.

— За свой адвокат ли?

— Да, ако се стигне до съдебно дело.

— Съдебно дело ли? — повтори Блакбърн. — На какво основание, Том?

— Сексуален тормоз по Глава седма — обясни, Сандърс.

— О, Том! — Блакбърн си придаде скръбно изражение. — Би било неразумно. Даже много неразумно. Настоятелно те моля да премислиш.

— Цял ден само това правя — каза Сандърс. — Но е истина, че Мередит Джонсън упражни тормоз спрямо мен, сложи ми се, а аз я отблъснах. Сега се чувства пренебрегната като жена и иска да отмъсти. Готов съм да се съдим, ако се стигне дотам.

— Том…

— Това е, Фил. Така ще се случи, ако ме извадите от отдела.