Майкъл Крайтън - Разкриване

— Да…

— А ние искаме той да се махне.

— Точно така.

— Добре.

— Ще приеме ли посредничество за помирение?

— Не знам. Съмнявам се.

— Защо не?

— Обикновено прибягваме до посредничество само във връзка с допълнителните придобивки за напускащите.

— Е, и?

— Струва ми се, че той ще го възприеме така.

— Поне да опитаме. Кажи му, че не е обвързващо, и виж дали ще се съгласи. Посочи му три имена и го остави сам да си избере посредник. Насрочи разговорите за утре. Налага ли се да се срещам с него?

— Може и да се наложи. Първо ще опитам аз, после ще ме подкрепиш и ти.

— Добре.

— Разбира се, ако повикаме външен посредник, се появява елемент на непредсказуемост — отбеляза Каплан.

— Искаш да кажеш, че посредникът би могъл да се обърне срещу нас? Поемам риска — отсече Гарвин. — Важното е въпросът да се реши. Без шум и бързо. Не искам Ед Никълс да ме притиска. В петък на обяд е насрочена пресконференция. Дотогава проблемът трябва да е решен и забравен и искам Мередит Джонсън да бъде представена в петък като новия ръководител на направлението. Всички ли са наясно какво ще стане?

Присъстващите отговориха утвърдително.

— Тогава го направете — каза Гарвин и излезе от залата Блакбърн забърза след него.

Навън в коридора Гарвин каза на Блакбърн:

— Господи, каква каша! Крайно недоволен съм.

— Знам — скръбно отвърна Блакбърн и поклати тъжно глава.

— Ами ти наистина омаза всичко, Фил. За Бога! Можеше да се справиш по-добре. Много по-добре.

— Как? Какво можех да направя? Той твърди, че тя го е натиснала, Боб. Работата е дебела.

— Мередит Джонсън е от жизнено значение за успешното сливане — сухо отряза Гарвин.

— Да, Боб. Разбира се.

— Трябва да я задържим.

— Да, Боб. Но и двамата знаем, че досега тя е имала…

— Доказала е неоспоримо таланта си на ръководител — прекъсна го Гарвин. — Няма да допусна разни смехотворни обвинения да застрашат кариерата й.

Блакбърн знаеше, че Гарвин безрезервно подкрепя Мередит. Години наред той проявяваше своята слабост към Джонсън. Възникваха ли критики по неин адрес, той все успяваше някак да смени темата, да заговори за друго. Не се поддаваше на убеждаване. Сега обаче Блакбърн се почувства длъжен да опита.

— Боб, и Мередит е човек. Знаем, че тя също има своите слабости.

— Да — каза Гарвин. — Младост. Ентусиазъм. Честност. Нежелание да се впуска в интриги. И, разбира се, тя е жена. Излиза, че това е голяма слабост.

— Но, Боб…

— Казвам ти, че повече няма да търпя извинения — отсече Гарвин. — Във фирмата нямаме жени на висши, ръководни длъжности. Никъде няма. Делова Америка представлява кабинети, претъпкани с мъже. И щом заговоря за издигането на жена, веднага ще се намери някой да измрънка: „Но, Боб…“ По дяволите, Фил! Все някога трябва да разбием стъкления похлупак.

Блакбърн въздъхна Гарвин пак сменяше темата

— Боб, никой не спори, че… — опита се да продължи Блакбърн.

— О, не си прав. Ти спориш, Фил. Мъчиш се да намериш извинение защо Мередит не е подходяща. А аз ти казвам, че ако посоча друга жена, ще се появят други извинения за нейното отстраняване. Изморих се, честно ти казвам.

— Имаме Стефани. Имаме Мери-Ан — възрази Блакбърн. — Само за фасон — пренебрежително махна с ръка Гарвин. — Разбира се, защо финансовият директор да не е жена Хубаво е няколко жени да бъдат ръководители на средно равнище. Да се подхвърли кокал на изгладнялата тълпа. Не можеш да ме убедиш, че една умна и способна млада жена в началото на кариерата си не е възпирана от стотици дребни причини — о, много основателни причини, в развитието си към ключовите позиции във властта Но в края на краищата това е само предразсъдък. И все някога трябва да му бъде сложен край. Умните млади жени най-накрая трябва да получат равни шансове.

— Добре, Боб — каза Блакбърн. — Просто си мислех, че е благоразумно да чуеш мнението на Мередит за създалото се положение.

— Непременно. Ще установя какво, по дяволите, се е случило. Знам, че тя ще ми каже. Но проблемът си остава

— Така е, Боб.

— Искам да си съвсем наясно. От теб очаквам да направиш всичко възможно, за да го решиш.

— Добре, Боб.

— Всичко! — натърти Гарвин. — Притисни Сандърс. Накарай го да почувства дебелия край. Разтърси го, Фил.

— Добре, Боб.

— Аз ще се оправя с Мередит. Ти се погрижи само за Сандърс. Искам така да го разтърсиш този кучи син, че свят да му се завие.

— Боб! — Мередит Джонсън стоеше до една маса в средата на лабораторията на проектантите и разглеждаше разглобените устройства „Туинкъл“ заедно с Марк Луин. Тя отиде при Гарвин, щом разбра, че той предпочита да остане настрана — Безкрайно съжалявам за цялата тази история със Сандърс.