Майкъл Крайтън - Разкриване

Фернандес помоли Сандърс отново да разкаже историята с по-големи подробности. Често го прекъсваше, за да задава въпроси, да уточнява времето, имената и конкретните данни. Двамата адвокати не продумваха въпреки впечатлението на Сандърс, че жената не проявява никакво съчувствие към него. Двамата за разследването също мълчаха, освен когато питаха за конкретни подробности. Щом Сандърс спомена секретарката на Мередит, се обади Алън красавецът:

— Може ли още веднъж името й?

— Бетси Рос.

— На петия етаж ли е?

— Да.

— Кога си тръгва от работа?

— Вчера си тръгна в шест и петнайсет.

— Вероятно ще се срещна неофициално с нея. Мога ли да се кача до петия етаж?

— Не. Всички посетители са спирани във фоайето на партера.

— Ами ако нося пратка? И я повикам да я вземе?

— Не, пратките отиват в централната приемна.

— Добре. А цветя? Те лично ли се предават?

— Като че да. Питате за цветя за Мередит ли?

— Да — потвърди Алън.

— Предполагам, че тях можете да предадете лично.

— Чудесно — каза Алън и си отбеляза нещо. Прекъснаха го още веднъж, когато разказа за чистачката, която бе видял на излизане от кабинета на Мередит.

— „Диджи Ком“ наема фирма за почистване, така ли?

— Да. „Ей Ем Ес“ — „Америкън Мениджмънт Сървисиз“. Седалището й е на..

— Знаем. На улица Бойл. Кога чистачките влизат в сградата?

— Обикновено около седем.

— Не познавате онази жена Бихте ли я описали?

— Около четирийсетгодишна. Чернокожа. Много слаба посивяла, леко къдрава.

— Висока? Ниска? Каква? Сандърс сви рамене. — Средна на ръст.

— Не е кой знае колко — отбеляза Хърб. — Можете ли да добавите още нещо?

Сандърс се поколеба. Замисли се.

— Не. Всъщност не я разгледах.

— Затворете очи — каза му Фернандес. Той я послуша.

— Сега поемете дълбоко дъх и се отпуснете. Представете си, че е вчера вечерта Били сте в кабинета на Мередит, вратата е затворена повече от час, вече се е случило онова което разказвате, излизате от кабинета тръгвате си… Как се отваря вратата — навън или навътре?

— Навътре.

— Значи дърпате вратата, отваряте… излизате… Бавно или бързо?

— Вървя бързо.

— Намирате се в секретарската стая… Какво виждате?

През вратата. В предната стая, асансьорите са точно отпред. Обезумял, изгубил самообладание, надяващ се, че никой няма да го види. Надясно е бюрото на Бетси Рос — чисто, отгоре няма нищо, столът е бутнат навътре. Бележник. Пластмасов калъф на компютъра. Лампата на бюрото още свети.

Погледът се завърта наляво. Чистачката е до бюрото на другата секретарка. До нея е голямата сива количка с принадлежностите за почистване. Чистачката вдига кошчето за боклук, за да го изпразни в найлоновия чувал, прикрепен от едната страна на количката. Жената застива, гледа го любопитно. Той не знае откога чистачката е в стаята и какво е дочула отвътре. От евтиния транзистор на количката долита музика.

„Ще те убия за това!“ — крещи Мередит след него.

Чистачката чува. Той извръща поглед притеснен и завързва към асансьорите. Изпаднал е почти в паника. Натиска копчето.

— Виждате ли жената? — пита Фернандес.

— Да. Но всичко стана толкова бързо… Пък и не исках да срещам погледа й — поклати глава Сандърс.

— Къде сте сега? При асансьора ли?

— Да.

— Виждате ли чистачката?

— Не. Не исках да я виждам повече.

— Добре, да се върнем назад. Не, не, не отваряйте очи. Ще повторим. Поемете дълбоко дъх и издишайте бавно… Добре… Този път ше видите всичко като в забавен кадър. Сега… излизате през вратата… кажете кога я зървате за пръв път.

Излиза през вратата. Всичко е бавно. Главата му се движи бавно нагоре-надолу при всяка стъпка. Вече е в стаята на секретарките. Бюрото отдясно е подредено, лампата свети. Отляво е другото бюро, чистачката вдига…

— Виждам я!

— Чудесно. Задръжте образа. Задръжте като на снимка.

— Добре.

— Разгледайте я. Сега вече можете спокойно да я разгледате.

Застанала е с кошчето за боклук в ръка. Гледа го с безизразно лице. Около четирийсетгодишна. Къса коса, къдрици. Синя престилка като на камериерка в хотел. Около врата има сребърна верижка… не, висят очила.

— Очилата й висят на метална верижка.

— Добре. Не бързайте. Спокойно. Огледайте я от глава до пети.

— Виждам само лицето й.

Гледа право в него. Безизразни очи.

— Отместете поглед от лицето. Огледайте я. Униформата. На кръста е вързала шише с почистващ препарат. Синя пола до коленете. Бели обувки. Като на медицинска сестра. Не. Гуменки. Не. По-плътни са — маратонки. Дебели подметки. Тъмни връзки. Има нещо във връзките.