Майкъл Крайтън - Разкриване

Написа: СИСТЕМА.

КАКВО РАВНИЩЕ?

оп-сис.

СЪЖАЛЯВАМ, НЯМАТЕ ПРАВО НА КОНТРОЛ В ОП-СИС.

„Господи!“ — възкликна Сандърс. Бяха влизали и му бяха отнели правата на достъп. Не можеше да повярва.

Даде нова команда: ПОКАЖИ ПРАВАТА НА ДОСТЪП.

САНДЪРС. ТОМАС Л.

ПРЕДИШНО РАВНИЩЕ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: 5 (ОП-СИС) ПРОМЯНА НА РАВНИЩЕТО: ВТ 16 ЮНИ 16:50 СЕГАШНО РАВНИЩЕ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ: О (ВЛИЗАНЕ) БЕЗ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПО-НАТАТЪШНИ ПРОМЕНИ

Значи така: бяха го изхвърлили от системата. Нулевото равнище беше предназначено за секретарките.

Сандърс се отпусна на стола. Чувстваше се така, сякаш беше уволнен. За пръв път осъзна какво го чака.

Очевидно нямаше време за губене. Отвори чекмеджето и веднага забеляза, че писалките и моливите са подредени старателно. Някой беше пипал вътре. Погледна в чекмеджето с папките отдолу. Намери само пет-щест, останалите липсваха.

Вече бяха претърсвали бюрото му.

Бързо стана и отиде при големите кантонерки зад бюрото на Синди. Бяха заключени, но той знаеше, че секретарката държи ключа в чекмеджето си. Намери го и отключи отделението за текущата година.

Празно. Никакви папки. Бяха отнесли всичко.

Отвори отделението за изтеклата година: празно.

Останалите: празни.

Божичко! Неслучайно Синди се държа толкова хладно. Сигурно бяха докарали цяла бригада работници с колички, за да изнесат всичко още съшия следобед.

Сандърс пак заключи кантонерките, прибра ключа в бюрото на Синди и тръгна по стълбите надолу.

Пресслужбата беше на третия етаж. Там нямаше никой с изключение на една секретарка, която прибираше.

— О, господин Сандърс. Тъкмо се канех да тръгвам.

— Не е нужно да оставаш. Просто исках да проверя нещо. Къде са старите броеве на „Комлайн“?

— Всичките са на лавицата ей там — посочи секретарката към купчината бюлетини. — Търсите ли нещо конкретно?

— Не. Можеш да си вървиш.

Секретарката видимо се поколеба, но все пак взе чантата си и се запъти към вратата Сандърс се приближи до лавицата. Броевете бяха наредени по шестмесечия. За всеки случай започна с десетата купчина отзад напред — отпреди пет години.

Заразлиства бюлетините с безкрайните подробности за мачове и производствени отчети. След няколко минути усети, че му е трудно да се съсредоточи. Пък и, разбира се, не знаеше какво търси, макар да предполагаше, че е нещо във връзка е Мередит Джонсън.

Прегледа две купчини, преди да стигне до първия материал.

НАЗНАЧЕН НОВ ЗАМЕСТНИК-ДИРЕКТОР ПО МАРКЕТИНГА

Кюпъртино, 10 май. Днес президентът на „Диджи Ком“ Боб Гар-вин оповести назначаването на Мередит Джонсън за заместник-директор по маркетинга и рекламата. Тя ще е подчинена на Хауард Готфрид, завеждащ „Маркетинг и реклама“. Г-жа Джонсън, 30-годишна, идва при нас от предишната си месторабота като вицепрезидент по маркетинга в „Конрад Компюгърс Систъмс“ в Сънивейл. Преди това е била отговорен административен ръководител в поделението ва „Новел Нетуърк“ в Маунтин Вю. Г-жа Джонсън, завършила колежа „Васар“ и Станфордската биз-несшкола. неотдавна се омъжи за Гари Хенли. ръководител на маркетинга в „Ко Стар“. Честито! Като новопостъпила в „Диджи Ком“ г-жа Джонсън…

Сандърс пропусна останалата част от материала с обичайните празни организационни приказки. Поместената снимка беше типично абсолвентска: сив фон със светлина иззад едното рамо, на който изпъкваше млада жена с прави коси до раменете, упорит делови поглед с нотка на срамежливост, смекчила донякъде напористия израз и волевата уста. Мередит изглеждаше обаче много по-млада, отколкото сега.

Сандърс продължи да прехвърля бюлетините. Погледна часовника си. Беше почти седем. Искаше да се обади на Босак. Наближаваше броевете към края на годината и страниците бяха пълни с коледни материали. Снимка на Гарвин със семейството („Весела Коледа от Шефа! Хо-хо-хо!“), която привлече вниманието му, защото Боб беше с бившата си жена и трите деца на колежанска възраст около голяма елха.

Да.и вече бе почнала връзката му с Емили по онова време? Никой не знаеше. Гарвин беше потаен. Никога не се знаеше какво е намислил.

Сандърс мина към съседната купчина от следващата година Прогнози за януарските продажби. („Хайде да излезем на пазара и да ги ударим в земята!“) Откриването на завода за клетъчни телефони в Остин. Снимка на Гарвин под яркото слънце при прерязването на лентата. Очерк за Мери-Ан Хънтър, който започваше със следните думи: „Държеливата атлетична Мери-Ан Хънтър знае какво иска от живота…“ Седмици наред я представяха с това определение: „държеливата“, докато накрая тя не помоли да престанат.