Майкъл Крайтън - Разкриване

Сандърс прелисти страниците. Договор с ирландското правителство за започване на строежа в Корк. Данни за продажбите през второто тримесечие. Резултати от мачовете на баскетболния отбор срещу Алдъс. После черно каре:

ДЖЕНИФЪР ГАРВИН

Дженифър Гарвин, третокурсничка в Юридическия факултет в Бъркли, загина на 5 март при автомобилна катастрофа в Сан Франциско на двадесет и четири годишна възраст. След дипломирането си Дженифър щеше да започне работа в кантората „Харли, Уейн и Майърс“. В презвитерианската църква в Пало Алто бе отслужена заупокойна литургия, на която присъстваха приятели на семейството и многобройните й колеги. Желаещите да направят възпоменателни дарения могат да изпращат средства във фонда „Майки срещу пияни шофьори“. Всички служители в „Диджитал Комюникейшънс“ изказваме най-дълбоки съболезнования на семейство Гарвин.

Сандърс си спомни, че тогава беше трудно за всички. Гарвин стана избухлив, затвори се в себе си, прекаляваше с пиенето и често отсъстваше от работа. Не след дълго наяве излязоха и семейните му проблеми. Две години по-късно той се разведе и скоро след това се ожени за Емили Чен, млада служителка на ръководна длъжност, която още нямаше и трийсет. Но имаше и други промени. Всички бяха единодушни: след смъртта на дъщеря си Гарвин вече не беше предишният шеф.

Той бе заядлив по характер, но сега започна да проявява покровителствено отношение и вече не беше толкова безжалостен. Някои приказваха, че спирал по пътя, за да помирише розите, но не в това беше същината на промяната. Беше осъзнал колко произволно се нарежда животът и се стараеше както никога дотогава да контролира всичко. Преди това бе пословичен привърженик на естествения подбор: остави го на брега и гледай дали ще загине, или ще оцелее. Затова бе станат бездушен администратор, но забележително справедлив началник. Ако се справяш добре, ще получиш признание. Ако се провалиш, няма прошка Всички разбираха правилата. Но след смъртта на Дженифър всичко се промени. Сега Гарвин проявяваше очевадни предпочитания към хора и програми — покровителстваше любимците и пренебрегваше останалите въпреки всички красноречиви доказателства Все по-често вземаше произволни решения за работата. Искаше събитията да се развиват според неговите желания. У него се появиха нова енергия, ново разбиране за това какво трябва да представлява фирмата. Да се работи в нея обаче стана по-трудно. Заигра политиката.

Сандърс не обръщаше внимание на тази тенденция. Работеше както в старата „Диджи Ком“ — фирмата, в която значение имаха единствено резултатите. Но очевидно тя бе изчезнала безвъзвратно.

Продължи да разглежда бюлетините. Материали за началните преговори за завода в Малайзия. Снимка на Фил Блакбърн в Ирландия при подписването на договора с кметството на Корк. Новите производствени данни за завода в Остин. Началото на производството на клетъчни телефони модел А-22. Новородени, починали, повишени. Поредните мачове на отбора на „Диджи Ком“ по бейзбол.

ДЖОНСЪН ПОЕМА РЪКОВОДСТВОТО В ОПЕРАТИВНИЯ ОТДЕЛ

Кюпъртино. 20 октомври. Мередит Джонсън е определена за нов заместник-ръководител на Оперативния отдел в Кюпъртино на мястото на изключително популярния Хари Уорнър, който се пенсионира след петнайсетгодишен стаж във фирмата. С преминаването си в Оперативния отдел Джонсън напуска маркетинга, където работи много успешно през последната година, откакто постъпи във фирмата. На новата длъжност Джонсън ще работи в тясна връзка с Боб Гарвин по международните проекти на „Диджи Ком“.

Но вниманието на Сандърс бе привлечено от снимката към материала Пак стандартна портретна снимка, но Джонсън изглеждаше съвсем различно. Беше със светлоруса коса Нямаше и следа от спретнатата абсолвентка. Прическата бе къса, накъдрена, придаваше й непринуден вид. Значително бе намалила грима и се усмихваше жизнерадостно. Създаваше се общо впечатление за много по-енергична, открита и невинна млада жена

Сандърс се намръщи. Бързо прелисти вече прегледаните броеве. Върна се и към предишната купчина с коледните снимки: „Весела Коледа от Шефа! Хо-хо-хо!“

Вгледа се в семейния портрет. Гарвин стоеше зад трите си деца — двама синове и дъщеря. Сигурно това беше Дженифър. Жена му Хариет бе застанала отстрани. На снимката Гарвин се усмихваше, леко отпуснат ръка върху рамото на дъщеря си — висока, спортен тип, с късо подстригана и къдрава светлоруса коса.