Майкъл Крайтън - Разкриване

— Тя ме извика. Нали е началник? Да не би според теб да е трябвало да откажа?

Луин поклати глава с отвращение.

— Не ми се прави на вода ненапита. Не поемаш ли отговорността поне за нещо?

— Какво…

— Слушай, Том, всички във фирмата знаят, че Мередит е акула. Викат й Мередит Човекоядката. Голямата бяла акула. На всички им е известно, че е протеже на Гарвин и може да прави каквото си поиска. А тя иска да се забавлява със сладурчета, готови да цъфнат в кабинета й в края на работното време. Пийва винце, разгорещява се и иска да бъде обслужена. От разносвач, от стажант, от млад счетоводител. Който и да е. И никой не смее дума да обели, защото според Гарвин тя е ангелче с крилца. Е, как така всички във фирмата го знаят, само ти не си чувал?

Сандърс беше слисан. Не знаеше как да отговори. Втренчи поглед в Луин, който бе застанал съвсем близо до него — приведен, с ръце в джобовете. Усещаше дъха му върху лицето си. Но едва чуваше думите му, сякаш идваха от огромно разстояние.

— Хей, Том. Ходиш по същите коридори и дишаш същия въздух, както всички останали. Знаеш кой какво прави. Отиваш в кабинета й… и си съвсем наясно какво ще стане. Мередит само дето не обяви на всеослушание, че иска да те начука. Цял ден те докосва по ръката, хвърля ти многозначителни погледи, притиска се в тебе. „О, Том. Толкова се радвам да те видя отново.“ И след всичко това продължаваш да твърдиш, че не си знаел какво ще се случи в кабинета й? Майната ти. Том. Ти си глупак.

Вратите на асансьора се отвориха. Фоайето на партера беше пусто и вече тъмно от юнския здрач. Навън ръмеше. Луин тръгна към изхода, после се обърна. Гласът му прогърмя във фоайето.

— Разбираш ли — извика той, — че се държиш като жена. Жените все това повтарят: „Кой, аз ли? И през ум не ми е минавало.“ Само едно знаят: „О, не съм виновна аз. Откъде да знам, че ще се напия, ще го целуна, ще ида в стаята му и ще легна на леглото му, за да ме начука. За Бога, никога!“ Глупости, Том. Безотговорни дрънканици. Помисли хубавичко какво ти казвам, защото и други освен теб са се старали много във фирмата и не искаме да изпортиш сливането и обособяването на акционерното дружество. Твърдиш, че не загряваш кога една жена ти е навита — твоя работа. Искаш да съсипеш живота си — чудесно. Но ако опиташ да съсипеш моя, ще те сложа на място.

Луин си тръгна. Вратите на асансьора започнаха бавно да се затварят. Сандърс протегна ръка, вратите се затвориха през пръстите му. Той се дръпна, вратите пак се отвориха Забърза през фоайето след Луин и го сграбчи за рамото.

— Марк, почакай, слушай…

— Нямам какво да ти кажа. Имам деца, имам задължения. Ти си глупак.

Луин освободи рамото си, бутна вратата, излезе навън и забърза по улицата.

В затварящите се стъклени врати проблесна русо отражение. Сандърс се обърна.

— Стори ми се малко нечестно — обади се Мередит Джонсън, застанала на пет-шест метра зад него, при асансьорите. Беше облечена спортно, в тъмносин клин и памучен пуловер, в ръката си носеше спортен сак. Изглеждаше красива и определено сексапилна. Сандърс се напрегна: във фоайето нямаше никой. Бяха само двамата.

— Да — каза Сандърс, — беше нечестно.

— Спрямо жените, да — поясни Мередит. Преметна сака през рамо, от движението пуловерът й се вдигна и оголи корема над ластика на клина. Тя поклати глава и отметна косите от лицето си. Известно време мълча, после подхвана: — Искам да ти кажа, че съжалявам за цялата история. — Започна да се приближава към него с уверена походка, почти като дебнещ хищник. Сниши глас. — Не съм искала да се получи така, Том. — Приближи се още малко, движеше се съвсем бавно, сякаш се боеше да не го пропъди. — Към теб изпитвам само най-топли чувства. — Още по-близо. — Само най-топли. — По-близо. — Все още те желая, Том, то е по-силно от мен. — По-близо. — Извинявай, ако с нещо съм те засегнала. — Сега вече стоеше съвсем близо до него, тялото й почти се притискаше в неговото, гърдите й бяха на сантиметри от ръката му. — Искрено съжалявам, Том. — прошепна Мередит. Изглеждаше преизпълнена с чувства, гърдите й се повдигаха и отпускаха ритмично, очите й бяха влажни и молещи. — Можеш ли да ми простиш? Моля ти се! Знаеш как се чувствам.

Сандърс усети предишната тръпка. Стисна зъби.

— Мередит. Миналото си е минало. Стига толкова! Тя веднага смени тона и махна с ръка към изхода.

— Слушай, колата ми е тук наблизо. Искаш ли да те закарам донякъде?

— Не, благодаря.

— Вали. Мислех, че ще ти е по-удобно с кола.