Майкъл Крайтън - Разкриване

Луиз Фернандес влезе в кабинета си и пусна куфарчето на пода. Прегледа набързо оставените по телефона съобщения и се обърна към Сандърс:

— Какво става? Фил Блакбърн ме е търсил три пъти днес следобед.

— Защото му казах, че съм ви потърсил за адвокатска помощ и че съм готов да заведа дело. Освен това… мм… подхвърлих, че сутринта ще подадете иска в Комисията по правата на човека.

— Няма да е възможно утре — отговори тя. — Пък и не ви съветвам да го правим сега. Господин Сандърс, аз се отнасям много сериозно към неверните заявления. Никога повече не давайте характеристика на действията ми.

— Извинете — каза Сандърс, — но събитията се развиват много бързо.

— Това е ясно. Не ми харесва и ако се повтори, си търсете друг адвокат. — Отново предишната студенина, внезапната студенина. — И така. Казали сте на Блакбърн. Какъв беше неговият отговор?

— Попита ме ще се съглася ли на посредничество.

— В никакъв случай — отсече Фернандес.

— Защо?

— Посредничеството винаги е в полза на фирмата.

— Той обясни, че няма да е обвързващо.

— Въпреки това. Все едно да им разкриете всичко. Няма никаква причина да го правите.

— Каза ми, че и вие можете да присъствате.

— Разбира се, че мога да присъствам, господин Сандърс. Това не е отстъпка от тяхна страна. Вашият адвокат трябва да присъства през цялото време, иначе резултатите от посредничеството са недействителни.

— Ето три имена на евентуални посредници, които той ми даде.

Сандърс извади списъка. Тя му хвърли бегъл поглед.

— Обичайните съмнителни типове. Но единият е по-добър от другите двама. И все пак не…

— Настоява да се срещна с него утре.

— Утре ли? — Фернандес го изгледа и се отпусна на стола. — Господин Сандърс, много държа проблемът да се реши своевременно, но това е нелепо. Не можем да се подготвим до утре. И както казах, не ви препоръчвам да се съгласявате с посредничество при никакви обстоятелства. Има ли нещо, което да не ми е известно?

— Да — призна той.

— Да го чуем. Сандърс се поколеба.

— Всичко, което ми съобщите, е строго поверително — обясни адвокатката.

— Добре. „Диджи Ком“ ще се слива с една нюйоркска фирма, „Конли-Уайт“.

— Значи слуховете са верни.

— Да — потвърди Сандърс. — Възнамеряват да обявят сливането на пресконференция в петък. Канят се също да представят в петък Мередит Джонсън за новия заместник-ръководител на фирмата.

— Ясно — каза Фернандес. — Значи затова бърза Фил.

— Да.

— А вашата жалба му мъти водата. Сандърс кимна.

— Да кажем, че се появява в много критичен момент. Адвокатката за миг млъкна и го изгледа иззад очилата за четене.

— Господин Сандърс, изглежда, съм ви подценила. Бях останал с впечатлението, че сте плах човек.

— Принуждават ме да постъпя така.

— Ясно. — Фернандес му хвърли преценяващ поглед, после натисна копчето на вътрешната уредба. — Боб, искам да проверя графика си. Трябва да изчистя някои неща. Помоли също да дойдат Хърб и Алън. Да оставят всичко, с което се занимават. Това е по-важно. — Тя отмести папките. — На разположение ли са всички посредници в списъка?

— Сигурно.

— Ще помоля за Барбара Мърфи. Съдия Мърфи. Няма да ви хареса, но ще свърши по-добра работа от другите. Ще се опитам да го насроча за следобед, ако е възможно. Трябва ни време. В най-лошия случай късно сутринта. Осъзнавате ли риска, който поемате? Предполагам, че да. Захванали сте се с много опасна игра. — Фернандес заговори по вътрешната уредба: — Боб? Отмени срещата с Роджър Розънбърг. Отмени Елън в шест часа. Напомни ми да се обадя на мъжа си и да го предупредя, че няма да се върна за вечеря. — Тя пак погледна Сандърс. — Вие също. Трябва ли да позвъните у дома?

— Жена ми и децата заминават довечера. Фернандес вдигна вежди.

— Казахте й всичко?

— Да.

— Наистина сте сериозен.

— Да, сериозен съм.

— Добре. Това ще ви потрябва. Нека бъдем откровени, господин Сандърс. Заели сте се с една процедура, която не е чисто юридическа. По същество ги притискате до стената.

— Точно така.

— Отсега до петък ще бъдете в състояние да окажете доста голям натиск върху фирмата.

— Правилно.

— А те са ви вдигнали мерника, господин Сандърс. Вярвайте ми.

В заседателната зала бе изправен лице срещу лице с петима души, които си водеха бележки. От двете страни на Фернандес седяха двама млади адвокати — жена на име Ейлийн и мъж на име Ричард. Освен тях имаше двама души. които се занимаваха с разследването, Алън и Хърб: единият висок и красив, другият пълничък, с белези от шарка но лицето и увиснал на врата фотоапарат.