Майкъл Крайтън - Разкриване

Блакбърн разпери ръце.

— Но какво очакваш от нас? Да преместим Мередит ли?

— Да — заяви Сандърс, — или да я уволните. Обикновено така се постъпва с началник, който си е позволил да упражни тормоз.

— Не забравяй обаче друго: тя също те обвини в сексуален тормоз.

— Лъже — отряза Сандърс.

— Но свидетели няма, Том. Няма доказателства нито за едното, нито за другото. И двамата сте наши доверени служители. Как можем да решим на кого да вярваме?

— Ваш проблем, Фил. Мога само да кажа, че съм невинен. И съм готов да отида в съда

Блакбърн застана намръщен в средата на кабинета

— Луиз Фернандес е умна адвокатка. Не мога да повярвам, че ти е препоръчала такова поведение.

— Не, сам го реших.

— Тогава е много неразумно — каза Блакбърн. — Поставяш фирмата в много трудно положение.

— Фирмата ме поставя в много трудно положение.

— Не знам какво да кажа — отвърна Фил. — Дано не бъдем принудени да прекратим договора си с теб. Сандърс спокойно посрещна погледа му.

— Дано — каза той, — но не вярвам, че фирмата приема оплакването ми сериозно. Още днес ще подам официална жалба за сексуален тормоз до Бил Евъртс от „Личен състав“. Освен това ще помоля Луиз да изготви необходимата документация за щатската Комисия по правата на човека

— Боже Господи!

— Утре рано сутринта искът ще е подаден.

— Не виждам защо бързаш толкова.

— Изобщо не бързам. Просто завеждам необходимите документи. Регистрирам жалбата. Длъжен съм да го направя.

— Но това е много сериозно, Том.

— Зная, Фил.

— Бих те помолил за нещо като приятел.

— Какво?

— Задръж официалната жалба. Поне иска до Комисията по правата на човека. Дай ни възможност да направим разследване вътре във фирмата, преди да изнесеш случая навън.

— Но вие не провеждате разследване вътре във фирмата.

— Не си прав.

— Тази сутрин не пожела дори да изслушаш историята от моята гледна точка. Каза ми, че няма значение.

— Не е вярно — не се съгласи Блакбърн. — Разбрал си ме съвсем погрешно. Естествено, че има значение. И мога да те уверя, че много внимателно ще изслушаме твоята версия като част от разследването.

— Не знам, Фил. Не виждам как фирмата може да бъде неутрална по този въпрос. Всичко май работи против мен. Всички вярват на Мередит, а не на мен.

— Уверявам те, че грешиш.

— Поне така изглежда. Сутринта ти ми обясни колко големи връзки имала. Колко много съюзници. Повтори го няколко пъти.

— Нашето разследване ще бъде щателно и безпристрастно. Но във всеки случай ми се струва разумно да те помоля да изчакаш резултата, преди да подадеш жалба до щатски орган.

— Колко да изчакам?

— Трийсет дни.

Сандърс се изсмя.

— Но това е обичайният период за разследване на сексуален тормоз.

— Можеш да го свършиш за един ден, ако искаш.

— Трябва обаче да се съгласиш, Том, че в момента сме много заети покрай сливането.

— Ваш проблем, Фил. Моят проблем е друг. Началникът ми се държа несправедливо с мен и смятам, че имам право като дългогодишен отговорен служител да поискам бързо решаване на въпроса с тояга жалба.

Блакбърн въздъхна.

— Добре. Ще ти се обадя — каза той и забързано излезе от кабинета.

Сандърс се отпусна тежко на един стол и се загледа в пространството.

Започна се.

След петнайсет минути Блакбърн се срещна с Гарвин в заседателната зала на петия етаж. Присъстваха още Стефани Каплан и Бил Евъртс, завеждащият „Личен състав“ на „Диджи Ком“.

Блакбърн започна съвещанието с думите:

— Том Сандърс е наел външен адвокат и заплашва Мередит Джонсън със съд.

— О, Боже! — възкликна Гарвин.

— Обвинява я в сексуален тормоз.

Гарвин ритна крака на масата.

— Негодник!

— Какво според него се е случило? — попита Каплан.

— Още не знам всички подробности — каза Блакбърн, — но по същество твърди, че вчера в кабинета си Мередит го е сваляла, той я отблъснал и сега тя искала да му отмъсти.

Гарвин въздъхна дълбоко.

— Идиотщини! Само това ни липсваше! Може да се превърне в катастрофа.

— Зная, Боб.

— Тя направила ли го е? — пак попита Каплан.

— За Бога! — отвърна Гарвин. — Никой не знае в подобни ситуации. Това е въпросът. — Той се обърна към Евъртс: — Идвал ли е при теб Сандърс по този повод?

— Не, още не. Но сигурно ще дойде.

— Всичко трябва да си остане вътре във фирмата — настоя Гарвин. — Много е важно.

— Важно е — кимна Каплан. — Фил трябва да се погрижи за това.

— Опитвам се — отговори Блакбърн. — Но Сандърс спомена, че щял да подаде иск до Комисията по правата на човека