Майкъл Крайтън - Разкриване

Извади мобифона, обади се на „Юнайтед Еърлайнс“ и запази три двупосочни билета до Финикс.

После позвъни на жена си.

Проклет мръсник! — избухна Сюзан. Двамата седяха на ъглова маса в „Ил Терацо“. Беше два часът, ресторантът беше почти празен. Сюзан го слуша половин час, без да го прекъсва с въпроси или забележки. Той й разказа всичко за срещата с Мередит и за случилото се сутринта. За съвещанието с хората от „Конли-Уайт“. За разговора с Фил. За разговора с Фернандес. Всичко. Тя го гледаше втренчено.

— Заслужаваш да те презра, знаеш ли? Мръсник, защо не ми каза, че ти е бивша приятелка?

— Не знам — отговори той. — Не ми се забъркваше повече.

— Не ти се е забърквало ли? Адел и Мери-Ан цял ден ми звънят по телефона и знаят, само аз съм в неведение. Иде ми да потъна в земята от срам.

— Ами напоследък си доста разтревожена и…

— Стига глупости, Том. Това няма нищо общо с мен. Не си ми казал, защото не си искал.

— Сюзан, не е…

— Да, ама е, Том. Питах те за нея снощи. Можеше да ми разкажеш, ако искаше. Но ти не го направи. — Сюзан поклати глава. — Мръсник. Не мога да повярвам, че си такъв глупак. Страшна каша си забъркал. Осъзнаваш ли го?

— Да — наведе глава Сандърс.

— Не се превземай, глупак такъв.

— Съжалявам — каза той.

— Съжаляваш ли? Хайде де, съжалявал! Боже Господи! Не ти вярвам. Глупак. Прекарал си вечерта с идиотското си гадже.

— Не съм прекарвал вечерта с нея. И не ми е гадже.

— Какво искаш да кажеш? Че е голямата ти любов ли?

— Не ми е „голямата любов“.

— Така ли? Че защо тогава не ми разказа? — Сюзан пак поклати глава — Отговори ми само на един въпрос. Начука ли я, или не?

— Не.

Сюзан му хвърли изпитателен поглед, докато разбъркваше захарта в кафето.

— Истината ли ми казваш?

— Да.

— Не премълчаваш ли нещо? Не пропускаш ли неудобните моменти?

— Не. Нищо не крия.

— Тогава защо тя те обвинява?

— Какво искаш да кажеш? — не я разбра Сандърс.

— Сигурно има причина да те обвини. Трябва да си направил нещо.

— То е по-скоро защото не направих. Отблъснах я.

— Аха Естествено — намръщи се Сюзан. — Нали разбираш, че става дума не само за теб, Том. Става дума за цялото ти семейство: за мен и за децата

— Разбирам.

— Защо не ми каза? Ако беше споделил снощи, можех да ти помогна.

— Тогава помогни ми сега.

— Е, сега не можем да направим кой знае какво — процеди Сюзан с горчив сарказъм. — Тя първа е отишла при Блакбърн и те е обвинила. С тебе е свършено.

— Не съм сигурен.

— Повярвай ми, нямаш избор — каза жена му. — Ако заведеш дело, три години ще живеем в ад и аз лично не вярвам, че можеш да спечелиш. Мъж обвинява жена в сексуален тормоз. В съда ще се пукнат от смях.

— Може би.

— Вярвай ми, точно така ще стане. Значи не можеш да заведеш дело. Какво друго можеш да направиш? Да отидеш в Остин ли? За Бога!

— Мисля си — каза Сандърс. — Тя ме обвини в сексуален тормоз, но няма официално да повдигне обвинения. Все се чудя защо.

— Има ли значение? — раздразнено махна с ръка Сюзан. — Може да има един милион причини. Фирмена политика. Или Фил я е разубедил. Или Гарвин. Причината е без значение. Том, осъзнай фактите: нямаш избор. Вече нямаш, глупако.

— Сюзан, успокой се!

— Майната ти, Том. Ти си нечестен и безотговорен.

— Сюзан…

— Женени сме от пет годили. Не заслужавам такова отношение.

— Успокой се! Точно това се мъча да ти обясня: имам избор.

— Том! Нямаш.

— Не си права — възрази Сандърс. — Имам, защото ситуацията е много опасна. Опасна е за всички.

— Какво значи това?

— Да предположим, че Луиз Фернандес ми е казала истината за съдебното дело.

— Сигурна съм. Тя е добър адвокат.

— Но не гледаше на случая от позицията на фирмата. Гледаше от позицията на ищеца

— Ами да, нали ти си ищецът.

— Не, не съм — настоя Сандърс. — Аз съм потенциалният ищец.

Настъпи тишина.

Сюзан го загледа изпитателно и се намръщи. Видимо обмисляше казаното.

— Ти се шегуваш.

— Не.

— Сигурно си полудял.

— Не. Виж какво е положението. „Диджи Ком“ е на път да се слее с много консервативна фирма от източното крайбрежие. Фирма, която веднъж се е отказала от сливане, защото около един служител се е вдигнал шум. Примерно е нагрубил секретарка на временен трудов договор при уволнението й и „Кон-ли-Уайт“ се отдръпва Много държат на доброто си име. А това означава, че никой в „Диджи Ком“ не иска съдебно дело за сексуачен тормоз срещу новата директорка.