Майкъл Крайтън - Разкриване

— Не, при това положение не.

— При това положение допускаш, че всичко е възможно.

— Но тук не става дума за споразумение — продължи жената, — а за сексуално поведение.

— Защо смяташ, че жените са непредсказуеми в договорните си отношения, но са стереотипни в интимните си връзки?

— Едва ли думата стереотипни е най-подходяща — отбеляза събеседничката на Фернандес.

— Току-що каза, че според теб една жена не може да се държи агресивно в секса Това не е ли стереотип?

— Ами не. Не е стереотип, защото е истина Жените се различават от мъжете в секса

— А чернокожите имат чувство за ритъм — подхвърли Фернандес, — азиатците са работохолици, испаноезичните избягват преките сблъсъци…

— Това е друго. Има и научни изследвания. Мъжете и жените дори говорят по различен начин.

— Аха, изследванията, които показват, че жените не ги бива толкова в деловата дейност и стратегическото мислене.

— Не. Тези изследвания са погрешни.

— Така значи! Тези изследвания са погрешни. Но изследванията за сексуалните различия са верни, така ли?

— Разбира се. Понеже сексът е в основата. Той е първичен нагон.

— Не виждам защо. Той се използва с най-различни цели.

Като взаимоотношение, като начин за одобряване, като предизвикателство, като предложение, като оръжие, като заплаха Може да се използва по най-сложни начини. Не си ли забелязала? Жената скръсти ръце.

— Не съм убедена.

Младият мъж се обади за пръв път.

— Какво каза на човека? Да не завежда дело ли?

— Не. Но му обясних какви проблеми има.

— Как трябва да постъпи според теб?

— Не знам — отговори Фернандес. — Но знам какво е трябвало да направи.

— Какво?

— Ужасно е да се каже. Но при тези обстоятелства? Без свидетели? Сам в кабинета с шефката си? Вероятно е трябвало да си затваря устата и да я начука. Защото сега горкият човек няма никакъв избор. Ако не внимава, животът му е съсипан.

Сандърс бавно се връщаше към площад Пайъниър.

Дъждът бе спрял, но следобедът все още беше влажен и мрачен. Мокрият паваж под краката му стръмно се спускаше надолу. Покривите на небостъргачите наоколо бяха обвити в ниска студена мъгла.

Не знаеше какво точно е очаквал да чуе от Луиз Фернандес, но в никакъв случай не и подробно описание на възможността да бъде уволнен, да ипотекира къщата си и никога да не си намери работа.

Беше зашеметен от внезапния обрат в живота си и от мисълта колко крехко е съществуванието му. Само преди два дни беше ръководител със солидно положение и многообещаващо бъдеще. Сега го заплашваха позор, унижение и безработица. Чувството за сигурност се бе изпарило.

Обмисляше въпросите, зададени от Фернандес — изобщо не му бяха хрумва.и. Защо не е споделил с никого. Защо не е водил бележки. Защо не е заявил недвусмислено на Мередит, че поведението й е нежелано. Адвокатката работеше в свят на правила и разграничения, които не му бяха съвсем ясни и досега изобщо не го бяха вълнува.и. Но излизаше, че разграниченията имат жизнено значение.

Положението ви не е розово, господин Сандърс.

Въпреки всичко… как можеше да го предотврати? Какво трябваше да направи? Започна да прехвърля наум възможностите.

Можеше да се обади на Блакбърн веднага след срещата с Мередит и подробно да му разкаже как е постъпила тя с него. Можеше да се обади от ферибота и да я изпревари с оплакването си. Какво щеше да се промени? Как щеше да постъпи Блакбърн?

Сандърс поклати умислено глава. Едва ли щеше да е по-различно. Защото в края на краищата Мередит бе обвързана със силовите структури на фирмата, до които Сандърс нямаше достъп. Мередит беше фирмен играч, разполагаше с власт и съюзници. Ето това беше смисълът — окончателният смисъл на цялата ситуация. Сандърс нямаше никакво значение. Беше само технически специалист, винтче в колелата на фирмата. Работата му беше да се спогажда с новия шеф, а той се беше провалил. Сега можеше единствено да хленчи. Или още по-лошо: да прехвърля вината върху шефа. Да раздува нещата, а никой не обича онези, които раздуват.

И какво е могъл да направи?

Колкото повече размишляваше, толкова повече се убеждаваше, че не е могъл да се обади на Блакбърн след срещата, защото батерията на мобифона му бе изтощена.

Внезапно в мислите му проблесна образ на кола — мъж и жена в кола, които отиват на гости. Някой му бе разказал нещо… за някакви хора в кола.

Подразни се. Не можеше да се сети точно.

За проблема с мобифона можеше да има ред причини. Най-вероятно се дължеше на никел-кадмиевата памет. Новите телефони бяха с никел-кадмиеви батерии с възможност за презареждане. Ако не се разтовареха изцяло между обажданията, батериите можеха да се пренастроят на по-къс интервал. Никога не се знаеше кога ще стане. Сандърс бе изхвърлял батерии заради скъсяване на паметта.