— Така. Казвате, че спрямо вас е упражнен сексуален тормоз. Описахте недвусмислена увертюра от страна на тази жена. Тъй като ви е началник, бих могла да направя извода, че се излагате на известен риск, като отхвърляте предложението й.
— Да. Бях разтревожен. Разбира се. Но нямам ли право да й откажа? Не е ли така?
— Естествено, че имате право. Опитвам се да разбера душевното ви състояние в този момент.
— Бях много разстроен.
— И въпреки това не сте искали да споделите с никого? Не сте искали да разкажете неприятната случка на колега? Или на приятел? На човек от семейството, примерно на брат си? Изобщо на някого?
— Не. Въобще не ми мина през ума Не знаех как да постъпя — според мен бях изпаднал в шок. Само ми се искаше да се махна. Искаше ми се да си втълпя, че не се е случвало.
— Записахте ли нещо?
— Не.
— Добре. И така, казахте, че не сте разказали на жена си. Може ли да се твърди, че сте скрили от нея? Сандърс се поколеба, после каза:
— Да.
— Често ли криете от нея?
— Не. Но в този случай става дума за предишна приятелка, според мен жена ми нямаше да прояви разбиране. Не исках да я занимавам.
— Имали ли сте други връзки?
— Това не беше връзка.
— Питам ви като цяло. От гледна точка на отношенията с жена ви.
— Не, не съм имал връзки.
— Добре. Съветвам ви веднага да разкажете на жена си. Всичко. Защото тя със сигурност ще разбере, ако вече не е разбрала. Колкото и да ви е трудно, ще запазите отношенията си с нея само ако сте пределно откровен.
— Хубаво.
— Сега да се върнем към вчерашната случка Какво стана после?
— Мередит Джонсън се е обаждала вкъщи и е разговаряла с жена ми.
Фернандес повдигна вежди.
— Ясно. Очаквахте ли подобно нещо?
— Господи, не. Уплаших се до смърт. Но тя явно е била любезна и е казала само, че тазсутрешното съвещание се отлага за осем и половина.
— Ясно.
— Когато отидох днес на работа обаче, разбрах, че всъщност съвещанието е започнато в осем.
— Значи сте пристигнали със закъснение, изпаднали сте в неловко положение и така нататък.
— Да.
— И смятате, че е нагласено нарочно?
— Да.
Фернандес погледна часовника си.
— Съжалявам, но нямам много време. Набързо ми разкажете какво се случи днес, ако ви е възможно.
Без да споменава „Конли-Уайт“, Сандърс разказа накратко за сутрешното съвещание и своето унижение. За спора с Мередит. За разговора С Фил Блакбърн. За предложението да го преместят на друга длъжност. За това, че го лишават от участие в евентуално обособяване на акционерно дружество. За решението да потърси съвет.
Фернандес почти не задаваше въпроси и уверено си водеше бележки. Накрая отмести жълтия бележник.
— Добре. Мисля, че си изясних достатъчно картината. Чувствате се унизен и пренебрегнат. И питате дали тук става дума за сексуален тормоз.
— Да — кимна Сандърс.
— Така. Имате аргументи. Делата за сексуален тормоз се гледат от съдебни заседатели и не знам какво би могло да се случи в съда. Но като имам предвид разказаното от вас, съм длъжна да ви кажа, че позицията ви не е особено силна.
Сандърс остана смаян.
— Господи!
— Не аз съм писала закона. Просто откровено ви обяснявам, за да бъдете наясно, когато вземате решение. Положението ви не е розово, господин Сандърс.
Фернандес дръпна стола назад и започна да прибира материали в куфарчето си.
— Имам пет минути и накратко ще ви разкажа какво представлява сексуалният тормоз по закон, защото много клиенти не знаят. Член седми от Закона за гражданските права от 1964 година забранява дискриминацията на работното място въз основа на различия в пола, но практически години наред нямахме правна дефиниция на понятието „сексуален тормоз“. В средата на осемдесетте Комисията за равни възможности за труд, създадена в съответствие с Член седми, разработи дефиницията. През последните няколко години терминът се доизясни на основата на прецедентното право. Затова вече разполагаме с ясни определения. Според закона, за да заведеш съдебен иск за сексуален тормоз, трябва да е налице поведение, характеризиращо се с три елемента. Първо, трябва да има сексуален елемент. Това означава например, че разказването на вулгарни или мръсни вицове не е сексуален тормоз, макар слушателят да ги смята за обидни. Поведението трябва да е сексуално по своя характер. Във вашия случай наличието на този елемент не буди никакво съмнение, ако се съди от вашия разказ.
— Ясно.
— Второ, поведението трябва да е било нежелано. Съдът прави разграничение между доброволно и желано поведение. Например дадено лице може да има сексуална връзка с висшестоящ и тя очевидно е доброволна — никой не го заплашва с пистолет в упор. Но според съда служителят може да смята, че няма друг избор, освен да се подчини, затова сексуалната връзка не е започната по собствена воля и в този смисъл е нежелана За да установи дали поведението наистина е било нежелано, съдът разглежда съпътстващите прояви в най-широк смисъл. Позволявал ли си е служителят да разказва мръсни вицове на работното място и показал ли е по такъв начин, че подобни закачки от страна на другите са желани? Допускат ли е служителят полова разпуснатост или задевки с други служители? Ако служителят е имат фактическа връзка, приемат ли е висшестоящия в апартамента си, посещават ли е висшестоящия в болница и срещат ли се е с него във време, когато това не се е налагало във връзка с работата? Предприемат ли е други действия, които да водят до извода за активно и доброволно участие във връзката? Освен това съдът проверява дали служителят е заявявал пред висшестоящия, че поведението му е нежелано, дати се е оплаквал пред трети лица за връзката, или се е опитват да избегне нежеланата ситуация. Тези обстоятелства придобиват по-голямо значение, когато служителят е високопоставен, и затова се смята, че разполага с по-голяма свобода на действие.
Читать дальше