Майкъл Крайтън - Разкриване

— Разбира се. Тоест, ако започнеш интимна връзка в службата, всички ще научат. Няма начин да остане в тайна.

— Значи сте се тревожели, че ще се разчуе.

— Да Но това не е главната причина

— А каква е главната причина?

— Тя ми е началник. Не ми хареса положението, в което бях изпадна. Тя, разбирате ли… има право да ме уволни. Затова излизаше, че се налага да го направя. Беше ми много неприятно.

— Обяснихте ли й това?

— Помъчих се.

— Как?

— Ами помъчих се.

— Можете ли да твърдите, че сте й показали отрицателно отношение към нейните аванси?

— В крайна сметка да.

— По какъв начин?

— Ами в крайна сметка продължихме това… все едно как ще го наречете, встъпление или нещо подобно, тя остана без бикини и…

— Извинявайте. Как се получи така, че тя остана без бикини?

— Аз й ги свалих.

— Тя помоли ли ви да ги свалите?

— Не. Но в този момент вече бях доста възбуден, имах намерение да го направя или най-малкото мислех дали да го направя.

— Щели сте да имате сношение.

Гласът й отново прозвуча студено. Писалката дращеше.

— Да.

— Вие сте участваш доброволно.

— Известно време. Да.

— В какъв смисъл сте участвали доброволно? — попита Фернандес. — Имам предвид докосвахте ли тялото, гърдите или половите й органи по собствена инициатива, без тя да ви подканя?

— Не знам. Тя ме подканяше за всичко.

— Питам дали сте проявили инициатива. Сам ли решихте да го направите? Или например тя взе ръката ви и я сложи…

— Не. Сам го направих.

— А предишните ви задръжки?

— Бях възбуден. Настроен. Вече не ме интересуваше.

— Добре. По-нататък. Сандърс избърса чело.

— Говоря ви напълно откровено.

— Съвсем правилно. Това е най-добрият подход. Моля, продължете.

— Тя лежеше на дивана с вдигната пола, искаше да проникна в нея, да… Пъшкаше, нали разбирате, повтаряше „не, не“ и изведнъж пак ме обхвана нежелание, затова казах „Добре, няма да го правим“, станах от канапето и започнах да се обличам.

— Сам се отдръпнахте.

— Да.

— Защото тя каза „не“?

— Не, това беше само претекст. Защото пак ми стана неудобно.

— Аха Станахте от канапето и започнахте да се обличате…

— Да.

— Казахте ли нещо в този момент? Примерно да обясните поведението си?

— Да, казах й, че според мен не е редно и не ми е приятно.

— Тя как реагира?

— Много се ядоса. Започна да ме замеря с разни предмети. После ме удари. И ме издраска.

— Останаха ли следи?

— Да.

— Къде?

— По шията и по гърдите.

— Заснети ли са?

— Не.

— Добре. И така, тя ви издраска, вие какво направихте?

— Просто се мъчех да се облека и да се махна оттам.

— Не отвърнахте пряко на нападението?

— Вижте, в един момент я блъснах назад, за да се освободя от нея, тя се удари в масата и падна на пода.

— От думите ви излиза, че блъскането е било самоотбрана

— Да Късаше копчетата на ризата ми. Трябваше да се прибера у дома, не исках жена ми да види разкъсаната риза и затова я блъснах.

— Направихте ли нещо, което не е било самоотбрана?

— Не.

— Ударихте ли я?

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Да.

— Добре. Какво се случи по-нататък?

— Тя ме замери с чаша. Но аз вече бях почти облечен. Отидох да прибера телефона си от перваза и после тръгнах…

— Извинявайте. Прибрахте телефона си? Какъв е той?

— Клетъчен. — Сандърс го извади от джоба си и го показа — Всички във фирмата имаме, защото ги произвеждаме. А аз тъкмо се обаждах от кабинета й, когато тя започна да ме целува

— Значи е започнала да ви целува, когато сте говорили по телефона?

— Да.

— С кого разговаряхте?

— Диктувах на телефонен секретар.

— Ясно. — Фернандес явно бе разочарована. — Моля продължете.

— Отидох до прозореца, прибрах телефона и се махнах от оня проклет кабинет. Тя крещеше, че не бивало да постъпвам така с нея и че щяла да ме убие.

— Вие какво й отговорихте?

— Нищо. Просто си тръгнах.

— Кога беше това?

— Около седем без петнайсет.

— Някой видя ли ви, когато си тръгвахте?

— Чистачката.

— Случайно да знаете името й?

— Не.

— Виждали ли сте я преди?

— Не.

— Според вас служителка ли е на вашата фирма? — Беше с фирмена униформа. Нали разбирате, фирмата, която почиства стаите.

— Аха. И после? Сандърс сви рамене.

— Прибрах се у дома.

— Разказахте ли на жена си за случката?

— Не.

— Разказахте ли на някой друг?

— Не.

— Защо?

— Защото като че бях изпаднал в шок. Фернандес млъкна и прегледа бележките си.