Майкъл Крайтън - Разкриване

— Вероятно говорите за госпожица Фернандес.

— Бихте ли ме свързали с нея? — помоли Сандърс.

Кабинетът на Фернандес беше малък, бюрото й бе отрупано с материали и дела, в ъгъла имаше компютър. Адвокатката се изправи, когато той влезе.

— Сигурно сте господин Сандърс.

Беше висока жена на трийсет и няколко години с прави руси коси и красиво лице с остри черти. Беше облечена в пастелен кремав костюм. Изглеждаше пряма, ръкостискането й беше твърдо.

— Луиз Фернандес. С какво мога да ви бъда полезна?

Сандърс очакваше нещо съвсем различно. Изобщо не беше сладка и смирена. И в никакъв случай испаноезична. Толкова бе изненадан, че изтърва неволно:

— Не сте такава, каквато…

— Каквато сте очаквали? — Тя повдигна вежди. — Баща ми е кубинец. Напуснахме страната, когато бях дете. Заповядайте, моля седнете, господин Сандърс. — Тя се обърна и отиде зад бюрото си.

Притеснен, Сандърс бързо седна.

— Както и да е, благодаря ви, че веднага се съгласихте да ме приемете.

— Моля. Вие сте приятел на Джон Пари, така ли?

— Да. Оня ден той ми спомена, че вие… мм… се занимавате главно с такива дела.

— Работя по трудовото законодателство, прекратяване на договори по взаимно съгласие и дела по Член седми.

— Разбирам.

Сандърс се почувства глупаво, че е дошъл. Бе изненадан от нейната експедитивност и елегантност. Всъщност тя много му напомняше за Мередит. Реши, че няма да прояви никакво съчувствие към неговия случай.

Адвокатката сложи очила с рогови рамки и го изгледа през бюрото.

— Яли ли сте? Мога да ви поръчам сандвич, ако желаете.

— Не съм гладен, благодаря.

Тя отмести недоядения си сандвич.

— Извинявайте, но след час имам дело в съда. Понякога графикът е много напрегнат.

Извади жълт адвокатски бележник и го сложи пред себе си. Движенията й бяха чевръсти и решителни.

Сандърс я наблюдаваше, убеден, че е допуснал грешка. Не биваше да идва при нея. Беше сбъркал. Огледа кабинета. Забеляза график за дела в съда.

Фернандес вдигна поглед от бележника, готова да пише. Държеше скъпа писалка.

— Ще ми опишете ли случая?

— Ъъ… не зная откъде да започна.

— Като начало да чуем името, адреса и възрастта ви.

— Томас Робърт Сандърс — каза той и добави адреса

— Възраст?

— Четирийсет и една.

— Длъжност?

— Началник на отдел в „Диджитал Комюникейшънс“. Нови изделия.

— Откога работите във фирмата?

— От дванайсет години.

— Аха. А на сегашната длъжност?

— От осем години.

— И защо дойдохте днес, господин Сандърс?

— Бях подложен на сексуален тормоз.

— Аха. — Адвокатката не изглеждаше изненадана Изражението й беше съвсем неутрално. — Ще ми разкажете ли при какви обстоятелства?

— Шефът… ами… натисна ме.

— Как се казва?

— Мередит Джонсън.

— Мъж ли е или жена?

— Жена.

— Аха — Пак никакъв признак на учудване. Фернандес продължи да води уверено бележки, писалката скърцаше. — Кога се случи това?

— Вчера следобед.

— Как по-точно?

Сандърс реши да не споменава за сливането.

— Току-що я назначиха като мой пряк ръководител и трябваше да обсъдим някои неща. Тя ме попита може ли да се срещнем в края на работното време.

— Тя ли поиска срещата?

— Да.

— И къде се проведе?

— В нейния кабинет. В шест часа.

— Друг присъстваше ли?

— Не. Секретарката й влезе за малко в началото на срещата, после си тръгна Още преди да е станало каквото и да било.

— Ясно. Продължавайте.

— Поговорихме малко по делови въпроси, пийнахме вино. Тя го беше поръчала. После започна да ме натиска Както стоях до прозореца, изведнъж започна да ме целува Сетне бързо се озовахме на канапето. След това тя започна… мм… — Сандърс се поколеба. — Доколко ви интересуват подробностите?

— Засега само в общи линии. — Фернандес отхапа от сандвича. — Казвате, че сте се целувате.

— Да.

— И тя започна, така ли?

— Да.

— Вие как реагирахте?

— Беше ми неудобно. Женен съм.

— Аха. Каква беше атмосферата на срещата преди целувката?

— Обикновена делова среща Говорехме по служебни въпроси. Но през цялото време тя подхвърляше… хм… многозначителни забележки.

— Какви например?

— Ами колко добре съм изглеждал. В каква добра форма съм бил. Колко се радвала да ме види.

— Колко се радвала да ви види — повтори Фернандес с въпросително изражение.

— Да Познаваме се отпреди.

— Тогава имахте ли връзка?

— Да.

— Кога?

— Преди десет години.

— Тогава бяхте ли женен?